Двучасовото пътуване до Уолнът Кросинг бе основно по второстепенни пътища през редуващи се полета и гори, които Гърни харесваше, а Мадлин направо обожаваше. Но сега той не забелязваше почти нищо.
Беше потънал в света на убийството.
Поне докато след края на чакълестия път подмина езерото и зави към алеята на дома им. И тогава се стресна от гледката на четири коли – три тойоти „Приус“ и един „Рейндж Роувър“, паркирани на тревата край къщата. Приличаше на миниконгрес на загрижени за околната среда екстравагантни провинциалисти.
О, Исусе. Проклетата вечеря на клуба по йога!
Погледна колко е часът на часовника на таблото: 6,49. Четиридесет и девет минути закъснение. Поклати глава, бесен на самия себе си заради разсеяността си.
Когато влезе в просторното помещение на първия етаж, което служеше за кухня, трапезария и дневна, на масата се водеше оживен разговор. И шестимата гости му бяха познати – бяха го запознавали с тях на местни концерти и изложби, но не беше сигурен за имената им. (Мадлин веднъж бе изтъкнала, че никога не забравя имената на убийците.)
Всички прекъснаха разговора и вечерята си и го погледнаха усмихнато и с любопитство.
– Съжалявам, че закъснях. Имах известни затруднения.
Мадлин се усмихна извинително на гостите.
– Дейв се натъква на затруднения по-често, отколкото другите хора спират за бензин.
– Всъщност той идва точно навреме! – възкликна ентусиазирано една набита жена, която Гърни разпозна като една от колежките на Мадлин в кризисния център. За името й помнеше само, че е доста особено. Тя продължи въодушевено: – Говорехме за престъпленията и наказанията. И човекът, чийто живот е посветен на това, влиза в същия момент! Може ли някой да е пò навреме? – посочи към празния стол на масата с жеста на домакиня, която приветства почетния гост на своя купон. – Присъедини се към нас! Мадлин ни каза, че си зает с едно от своите приключения, но не сподели много подробности. Има ли нещо общо с темата престъпление и/или наказание?
Един от мъжете отмести стола си, за да му направи повече място.
– Благодаря, Скот.
– Скип.
– Скип, да, вярно. Когато те видя, в съзнанието ми веднага изплува името Скот, защото години наред работех с един Скот, с когото ужасно си приличате.
Гърни мислеше за тази лъжа като за жест на социална вежливост. Определено бе по-добър вариант от истината, която беше, че изобщо не се интересуваше от този мъж и още по-малко от това да запомни името му. Проблемът с това извинение, за който Гърни не бе помислил, бе, че Скип е на седемдесет и пет години, мършав, с рошава и гъста бяла коса като на Айнщайн. Как точно този древен член на Тримата Студжис1 можеше да прилича на активен полицай от отдел „Убийства“ беше наистина интересен въпрос.
Преди някой да попита още нещо, едрата жена булдозер продължи.
– Докато Дейв се снабди с малко храна в чинията си, да го въведем ли в дискусията?
Гърни се огледа с надеждата, че гласуването за това предложение може да се провали и в този момент – бинго! Сети се за името й. Филомена, на галено Мена – очевидно беше родена за лидер, не за последовател, и директно продължи.
– Скип твърди, че единствената цел за съществуването на затвора е наказанието, защото рехабилитацията... Как се изрази, Скип?
Той явно се чувстваше неловко, сякаш подканянето на Мена бе възродило ужасяващ спомен от ученическите му години.
– Не си спомням в момента...
– Сетих се! Каза, че единственият смисъл за съществуването на затворите е наказанието, защото превъзпитанието е просто либерална фантазия. Но после Марго каза, че правилно насоченото наказание е крайно необходимо за превъзпитанието. Не съм сигурна, че Мадлин се съгласи с това. И после Брус каза...
Сивокоса и строга на вид жена я прекъсна.
– Не казах „наказание“. Казах „заличаване на отрицателните последици“. Смисълът е съвсем различен.
– Добре де, Марго е за „заличаване на отрицателните последици“. Но после Брус каза... О, божичко, какво каза Брус?
Мъжът начело на масата с черни мустаци и сако от туид се усмихна снизходително.
– Нищо дълбоко. Просто изказах скромното си наблюдение, че затворническата ни система е излишно пропиляване на данъците на хората – институция, работеща на принципа на абсурдно въртяща се врата, която подхранва престъпленията, а не ги предотвратява.