Звучеше като много любезен, много гневен мъж, според когото идеалната алтернатива на затвора е екзекуцията. Трудно бе човек да си го представи потънал в йога медитация, дишащ дълбоко и сливащ се с вселената.
Гърни се усмихна при тази мисъл, докато загребваше с лъжица остатъците вегетарианска лазаня от голямото плато в средата на масата и ги прехвърляше в своята чиния.
– И ти ли си член на клуба по йога, Брус?
– Жена ми е една от инструкторките, което, предполагам, ме прави почетен член на клуба.
Тонът му бе по-скоро саркастичен, отколкото дружелюбен.
През два стола от него седеше бледа жена с пепеляворуса коса, която, изглежда, ползваше като грим единствено лъскав прозрачен крем за лице и която сега заговори толкова тихо, сякаш шепнеше:
– Не бих казала, че съм инструктор, просто член на групата. – Облиза безцветните си устни дискретно, като че искаше да махне невидими трохички, полепнали по тях. – И за да се върнем на темата, престъпленията не са ли всъщност форма на психическо заболяване?
Съпругът й направи гримаса.
– Всъщност, Айона, има няколко интересни проучвания, проведени съвсем скоро по този въпрос – каза симпатична на вид жена с кръглолико лице, седяща срещу Гърни. – Някой друг чете ли онази статия за туморите? Обсъждаше се случай с мъж на средна възраст, съвсем нормален, без необичайни проблеми, който изведнъж започнал да изпитва непреодолима нужда да прави секс с малки деца, напълно неконтролируемо, без каквато и да е предварителна история за такава патология. Накратко, медицинските изследвания разкрили, че в мозъка му има бързо растящ тумор. Туморът бил премахнат и деструктивната сексуална обсесия изчезнала заедно с него. Интересно, нали?
Скип изглеждаше отегчен.
– Да не казваш, че престъпленията са странични следствия от рак на мозъка например?
– Казвам просто какво съм прочела. Но в статията бяха изложени и други примери за ужасяващо поведение, пряко свързано с мозъчни аномалии. Звучи логично, нали?
Брус се прокашля.
– Значи трябва да допуснем, че Понци схемата на Бърни Мадоф2 е била замислена в някоя малка гадна циста в кората на главния му мозък?
– Брус, за бога – прекъсна го Мена. – Пати не каза това.
Той поклати сериозно глава.
– Струва ми се, че това е прекалено хлъзгав път, хора. Води до липса на отговорност, нали? Първо беше: „Сатаната ме накара да го направя“. После: „Причината е в депресираното ми детство“. Сега имаме друго оправдание: „Туморът ме накара“. И кога ще спре това?
Избухването му предизвика неловко мълчание на масата. Мена, чиято обичайна роля според Гърни бе на миротворец и на социален двигател на компанията, се опита да отклони вниманието на всички към не толкова рискована тема.
– Мадлин, чух някакъв слух, че си имаш кокошки. Вярно ли е?
– Не е само слух. Имаме три прекрасни малки кокошки и един очарователно арогантен млад петел, които временно живеят в плевнята. Кукуригат, кудкудякат и издават всички други сладки звуци, типични за чудесните малки създания като тях. Наистина е изумително да ги наблюдаваш.
Мена наведе глава с любопитство.
– Живеят временно в плевнята?
– Чакат постоянния им дом да бъде построен в задната част на двора – тя кимна към мястото зад френските прозорци.
– Уверете се, че кокошарникът е сигурен – каза Пати с притеснена усмивка. – Защото навън бродят всякакви създания, а бедничките ти питомци са напълно безпомощни.
Брус се наведе напред в стола си.
– Знаеш за невестулките, нали?
– Да, всички знаем за това – каза Мадлин припряно, сякаш за да предотврати евентуално описание на това как невестулките убиват кокошките.
Той понижи глас – очевидно за по-голяма драматичност.
– Опосумите са по-лоши.
Мадлин премигна.
– Опосуми?
Айона се надигна рязко, извини се и се запъти към тоалетната в коридора.
– Опосуми – повтори Брус злокобно. – Изглеждат като невинни малки същества, много често приключват живота си премазани на пътя. Но пусни един в кокошарник и ще видиш напълно различно животно – полудяло от вкуса на кръвта. – Огледа присъстващите на масата, сякаш разказваше хорър история на малки деца, събрани около лагерния огън. – Този малък невинен опосум ще разкъса на парченца всяка кокошка, която зърне. Сякаш истинската цел в живота му е да превърне всяко живо същество в кървави парченца.
Настана тишина, всички бяха смаяни. Накрая Скип се намеси.