– Разбира се, опосумите не са единственият проблем. – Дали заради момента, или заради тона, с който бе произнесена, репликата му предизвика бурен изблик на смях. Скип обаче продължи съвсем сериозно: – Трябва да ги пазите от койоти, соколи, орли, миещи мечки. Тук се навъртат много животни, които биха си похапнали вашите кокошки.
– За щастие, има просто решение на всички тези проблеми – каза Брус с видимо облекчение. – Една хубава пушка, дванайсети калибър!
Мена очевидно установи, че отклонението на разговора към света на кокошките е било грешка, и се опита да направи обратен завой.
– Да се върна там, където бяхме, когато Дейв влезе. С удоволствие бих чула неговата гледна точка за престъпленията и наказанията в нашето общество.
– И аз – въодушеви се Пати. – Особено ми е интересно какво би казал по въпроса за злото.
Гърни преглътна хапка лазаня и погледна херувимското й лице.
– Злото?
– Вярваш ли, че има зло? – уточни тя. – Или е просто измислена концепция като вещиците и драконите?
Въпросът го подразни.
– Мисля, че „зло“ може да е полезна дума.
– Значи вярваш в него – намеси се Марго от другия край на масата с тон на рефер, отброяващ резултата.
– Запознат съм с доста човешки действия и преживявания, които бихме описали като „зло“.
– За какви преживявания говориш?
– Да вършиш нещо, което знаеш в сърцето си, че е погрешно.
– А... – каза Пати с одобрително грейнали очи. – Един прочут йога е казал: „Дръжката на бръснача на злото реже по-дълбоко от острието му“.
– Звучи ми като късметче от курабийки – каза Брус. – Опитай се да го кажеш на жертвите на мексиканските наркобарони.
Айона го погледна без видима емоция.
– Прилича на всички онези поговорки. „Злото, което причинявам на теб, го причинявам двойно на себе си.“ Има много начини да се говори за кармата.
Брус поклати глава.
– Аз пък смятам кармата за пълна глупост. Ако убиецът вече е сторил двойно по-голяма злина на себе си, отколкото на този, когото е убил – което ми се струва просто готино оправдание, – означава ли това, че изобщо не е нужно да го съдим и екзекутираме? Това те поставя в нелепо положение. Ако вярваш в кармата, няма смисъл да се занимаваш да арестуваш и наказваш убийците. Но ако искаш убийците да бъдат задържани и наказани, трябва да се съгласиш, че кармата е пълна глупост.
Мена подскочи въодушевено:
– Значи отново сме на темата за престъплението и наказанието. Ето какво ми се иска да питам Дейв. В Америка хората като че ли са изгубили вяра в съдебната система. Работил си в тази сфера двайсет години, нали?
Той кимна.
– Знаеш слабите и силните страни на системата, знаеш какво работи и какво не. Сигурно имаш някои добри идеи какво трябва да се промени. Бих искала да чуя размишленията ти по този въпрос.
Молбата й бе толкова привлекателна за него, колкото ако го бяха помолили да потанцува върху масата.
– Не мисля, че е възможна промяна.
– Но толкова много неща не са наред – каза Скип, привеждайки се напред. – Има толкова възможности за подобрение в различни области.
Пати, която очевидно още бе на друга вълна, каза мило:
– Свами Шихнапушна казва, че детективите и йогите са братя в различно облекло, всеки от тях търси истината по свой начин.
Гърни я погледна с колебание.
– Би ми се искало да мисля за себе си като за търсач на истината, но вероятно съм по-скоро експерт по лъжите.
Очите на Пати се разшириха – явно бе открила в думите на Гърни нещо по-дълбоко, отколкото той смяташе, че има.
Мена пак се опита да върне разговора в началната му точка.
– Но ако можеше да застанеш начело на системата – още утре например? Какво би променил, Дейв?
– Нищо.
– Не го вярвам. Очевидно е огромна каша.
– Разбира се, че е каша. Всяка част от тази каша облагодетелства някого, който има власт. И е каша, за която никой не иска да мисли.
Брус махна пренебрежително с ръка.
– Око за око, зъб за зъб. Просто е! Мисленето не е решение, то е проблемът.
– Ритник в топките за ритник в топките! – провикна се Скип, захилен леко налудничаво.
Мена продължаваше да упорства.
– Дейв, ти каза, че не би променил нищо. Защо?
Мразеше такива разговори.
– Знаеш ли какво всъщност мисля за нашата жалка съдебна система? Мисля, че ужасната истина е, че тя е точно толкова добра, колкото е възможно да бъде.
Възцари се най-дългото мълчание за вечерта. Гърни се съсредоточи върху лазанята си.
На лицето на бледата Айона се появи смръщена гримаса в противоречие с обичайната й усмивка ала Мона Лиза и тя проговори първа.