– Имам въпрос. Задавам си го от доста време, но напоследък е в ума ми много често и все не мога да открия отговор. – Втренчи се в празната си чиния, бавно побутвайки с ножа едно самотно грахче към центъра й. – Може да ви се стори глупаво, но е сериозно. Защото мисля, че един напълно честен отговор на този въпрос, би разкрил много за човека, за всеки от нас. И ме притеснява това, че не мога да реша. Какво говори за мен тази нерешителност?
Брус нетърпеливо потропа с пръсти по масата.
– За бога, Айона, стреляй най-накрая.
– Добре. Съжалявам. Ето какво... Да предположим, че имате избор. Кое бихте избрали – да сте убиецът... или неговата жертва?
Веждите на Брус политнаха нагоре:
– Мен ли питаш?
– О, не, скъпи, разбира се, че не. Знам какъв ще бъде твоят отговор.
1 Тримата Студжис – герои от стари филми от първата половина на ХХ век в Америка; еквивалент на тримата глупаци у нас. – б. пр.
2 Бърни Мадоф – известен финансист, осъден на 150 години затвор за измами, сред които най-голямата пирамидална схема в историята. Схема на Понци е терминът, с който се нарича всяка незаконна финансова операция, обещаваща високи печалби на потенциални инвеститори. – б. пр.
ЧАСТ ВТОРА
ПИТЪР ПАН
Глава 20
Притеснителни несъответствия
След като гостите си тръгнаха – Брус и Айона с просторния рейндж роувър, другите в по-скромните приуси, Мадлин започна да разчиства и да мие, а Гърни отиде в кабинета с досието на Спалтър. Извади доклада от аутопсията, после включи новия модерен таблет с ретина дисплей, който синът му Кайл му бе подарил за Деня на бащата.
През следващия половин час проучва сайтове за неврология, опитвайки се да открие някакъв смисъл в несъответствието между раната в главата на Карл Спалтър и трите метра, които Полет твърдеше, че е изминал, преди да се просне на земята.
Гърни имаше неприятното предимство да е бил свидетел на нещо подобно – два случая с подобни изстрели в главата – по време на годините в отдел „Убийства“; и в двата жертвите бяха паднали на земята като отсечени дървета. Защо не бе станало така с Карл?
Хрумваха му две обяснения.
Едното бе, че патологът е сгрешил за размера на засегнатата мозъчна тъкан и че моторно-двигателният център не е бил напълно разрушен от парченцата на куршума. Второто обяснение бе, че Карл е бил прострелян не веднъж, а два пъти. Първият куршум го е накарал да се запрепъва при ходенето. Вторият – в слепоочието, е причинил тежките неврологични щети, открити при аутопсията. Очевидният проблем с тази теория бе, че патологът беше открил само една входна рана. Патрон „220 Суифт“ би оставил доста видими следи – ясна дупка или много тясна следа от одраскването, ако просто го бе закачил, но със сигурност нещо, което не би могло да се пропусне от специалист. Освен ако не е бързал много. Или не е бил разсеян от нещо. От какво?
Докато размишляваше за това, още един момент от възстановката на Полет изплува в съзнанието му – сценарият, който в крайна сметка беше завършил с фатален край, се бе разиграл на ръка разстояние от двамата души, които биха се облагодетелствали сериозно от смъртта на Карл. Джона, който щеше да получи пълен контрол над компанията за недвижими имоти. И Алиса, разглезената наркоманка, която щеше да наследи баща си, ако Кей изчезне от картинката, както всъщност бе станало.
Джона и Алиса. Изпитваше все по-силно желание да се срещне и с двамата. Както и с Мик Клемпър. Скоро трябваше да се види лице в лице с този човек. И може би с Пискин, прокурора, за да си създаде впечатление каква бе неговата роля сред тази мъгла от противоречия, съмнителни доказателства и вероятни лъжесвидетелствания.
От кухнята се разнесе трясък. Гърни се намръщи.
Странно бе това със звуците от кухнята. Преди време ги приемаше като показател за настроението на Мадлин. После осъзна, че това е просто интерпретация на неговото собствено настроение. Когато вярваше, че й е дал причина да бъде недоволна, чуваше тракането на чиниите като признак за нейното разочарование. Но ако смяташе, че се е държал безупречно, същото потракване му се струваше напълно безобидно.
Тази вечер не се чувстваше добре, задето бе закъснял с почти час, освен това не се бе постарал да запомни имената на приятелите й, а после бе изчезнал в кабинета в мига, в който фаровете на последната кола изчезнаха надолу по хълма.
Осъзна, че последното му прегрешение все още беше по-правимо. Погледна за последно най-обстойния неврологичен уебсайт, който бе успял да открие, отбеляза си няколко неща, затвори таблета, прибра доклада от аутопсията в досието и тръгна към кухнята.