– Казваш, че искаш да играя ролята на лъскаво рекламно лице за теб и твоя „порочен и безпринципен шибаняк“?
– Той не е точно безпринципен, просто е... агресивен. Знае как да използва лактите си. И не, няма да бъдеш просто „рекламно лице“. Ще си играч, част от екипа. Част от причината, поради която Кей Спалтър ще ни наеме, за да разследваме отново случая, да организираме обжалването и да й спечелим оправдателна присъда.
Гърни поклати глава.
– Не разбирам. Ако не е имала пари за добър адвокат в началото, откъде идват парите сега?
– Имайки предвид доказателствата на обвинението, преди не е имало голям шанс Кей да спечели. А без да спечели, е нямало начин да плати по-значителна сума за адвокат.
– А сега...
– Сега ситуацията е различна. Ти, аз и Лекс Бинчър ще се постараем това да се случи. Повярвай ми, тя ще спечели и лошите момчета ще ни дишат прахта. А когато я отървем, тя ще получи доста парички като основна наследничка на Карл.
– Имаш предвид, че този Бинчър ще работи срещу несигурен хонорар по наказателно дело? Това не е ли полузаконно, или поне неморално?
– Не задълбавай. Няма клауза за евентуалност на хонорара в договора, който тя ще подпише. Предполагам, че може да се каже, че заплащането, което ще получи Лекс, ще зависи от успеха на обжалването, но в писмена форма няма нищо, от което това да личи. Ако обжалването се провали, технически Кей просто ще му дължи много пари. Но забрави за това. Проблемът си е на Лекс. А и обжалването ще успее!
Гърни се облегна назад и се загледа през прозореца към градинката с аспарагуси в далечния край на старото патио, оформено от син камък. Аспарагусите бяха израсли много по-високо от предишните две лета. Вероятно сред тях би могъл да застане дори висок мъж и пак да не бъде видян. Обикновено цветът им бе мек и синкавозелен, но сега, под неспокойното сиво небе, изглеждаха безцветни. Накланяха се на една страна, после на друга от поривите на идващия от различни посоки вятър.
Гърни премига, потърка грубо лицето си с ръце и се опита да се съсредоточи, за да разплете плетеницата, която му бе представена, и да стигне до същината й.
Така, както той виждаше нещата, искаха от него да даде старт на кариерата на Хардуик като частен детектив и да му помогне да си осигури първия голям клиент. Щеше да е отплата за услугите – къде законни, къде не, които Хардуик му беше правил в миналото и които му струваха кариерата в щатската полиция. Това бе ясно. Но имаше и доста други неща за обмисляне.
Една от отличителните черти на Хардуик беше неговата абсолютна независимост. Независимост от типа „да става каквото ще“, която бе следствие от факта, че той не беше обвързан с никого и с нищо, и не следваше никаква предварително определена цел. В момента обаче беше адски сигурно, че този човек е обвързан с новия си проект и с евентуалния му изход, и Гърни се колебаеше дали тази промяна е положителна. Какво ли щеше да е да се работи с Хардуик в подобно състояние – с цялата му нападателност и твърдост, но сега поставени в служба на манията за отмъщение?
Извърна очи от полюшващите се листа на аспарагусите и ги насочи към Хардуик.
– Е, какво означава това „част от екипа“, Джак? Какво точно ще искаш от мен, освен да изглеждам умно и да подрънквам медалите си?
– Каквото ти искаш. Виж, казвам ти – обвинението е прогнило от началото до края. Ако разследващият случая не свърши в „Атика“3 в края на процеса, аз ще... ще стана шибан веган, по дяволите! Гарантирам ти, че основните факти и обвинението няма да имат никаква връзка помежду си. Дори шибаната стенограма от делото е пълна с очевидни несъответствия. И, Дейви, момчето ми, независимо дали го признаваш или не, много добре знаеш, че никое ченге няма по-набито око от теб за подобни разминавания. Е, това е историята. Искам те в отбора. Ще го направиш ли за мен?
Ще го направиш ли за мен? Молбата отекна в главата на Гърни. Не можеше да каже „не“. Не и в момента. Пое си дълбоко дъх.
– Имаш ли стенограмите от процеса?
– Да.
– В теб ли са?
– В колата.
– Ще... ще ги погледна. Да видим какво ще излезе...
Хардуик се надигна от масата, сега нервността му приличаше повече на вълнение.
– Ще ти оставя и копие от официалното полицейско досие. Доста интересни нещица има в него. Може да ти е от полза.
– Как си го взел?
– Все още имам неколцина приятели тук-там.
Гърни се усмихна неловко.
– Не обещавам нищо, Джак.
– Добре. Няма проблем. Ще донеса документите от колата. Разгледай ги. Виж какво ще ти хрумне. – На път към вратата спря и се обърна назад. – Няма да съжаляваш, Дейви. В случая на Спалтър има всичко – ужас, омраза, бандити, политика, големи пари, големи лъжи и може би съвсем малко кръвосмешение. Ще се влюбиш в него!