– Какви неща?
– Трябва да го обсъдим лично, очи в очи. Мога да ви спестя много проблеми.
– Какви проблеми?
– Всичките проблеми на света. И време. Мога да ви спестя време. Много време. Времето е ценно. Разполагаме с толкова, колкото ни е писано. Разбирате ли ме?
– Добре, господин Ангелидис. Трябва да знам за какво става дума?
– За какво ли? За вашия голям случай. Когато слушах онзи Бинчър по телевизията, си казах: „Това са пълни простотии, няма си и представа за какво говори“. Някои от глупостите, които каза, ще ви изгубят излишно времето, направо ще ви объркат. Така че искам да ви направя услуга, ще ви го кажа директно.
– Какво ще ми кажете директно?
– Кой уби Карл Спалтър. Искате да знаете, нали?
Глава 25
Дебелия Гас
Гърни се обади на Хардуик, както бе планирал, като пропусна всички обиди относно стила на Бинчър. Все пак щеше да се срещна с Дони Ейнджъл в два часа следобед в някакъв ресторант в Лонг Фолс – среща, която би могла да промени всичко – и това очевидно бе следствие от представлението на Бинчър.
След като изслуша обобщението на Гърни за разговора с Ейнджъл, Хардуик го попита не особено ентусиазирано дали иска подкрепление, или да му сложат микрофон, но Гърни отклони и двете.
– Той ще предположи, че съм си осигурил подкрепление, а предположението е също толкова добро, колкото и реалността. А за микрофона – и това ще е предвидил и със сигурност ще е взел мерки.
– Имаш ли идея каква игра играе?
– Стори ми се, че е притеснен от посоката, в която мисли, че сме поели, и иска да ни отклони от нея.
Хардуик се прокашля.
– Очевидното притеснение вероятно се отнася до теорията на Лекс, че Карл може да е бил гръмнат от някой, свързан с мафията.
– Като стана дума за това, неговият агресивен подход към случая ми се струва много по-различен от твоя съвет – „концентрация, концентрация и пак концентрация“.
– Майната ти, Шерлок. Нарочно се правиш, че не схващаш какво ти казвам. Идеята е, че той изнесе пред публиката сценарии, които Клемпър е трябвало да проучи, а не го е направил. Всичко, което Лекс каза, води към внушението, че е имало непочтено, некомпетентно и предубедено разследване. Това е. Това е целта на обжалването ни. Не казва, че трябва да започнеш да ровиш в цялата тази гадост, която е споменал, а само, че Клемпър не го е направил.
– Добре, Джак. Нова тема. Твоята приятелка в Бюрото – Ести Морено. Може ли да получи достъп до доклада от аутопсията на Мери Спалтър?
Хардуик се поколеба.
– Какво очакваш да откриеш?
– Предполагам, че причината за смъртта ще съответства на случайно падане, но се обзалагам, че състоянието на костта и тъканните наранявания ще отговарят и на травма, каквато би се получила, ако жертвата е била хваната за косата и главата й е блъсната в ръба на ваната.
– Което не доказва, че е било нещо друго освен тежко падане. И какво тогава?
– Тогава просто ще продължа да следвам нишката.
След като приключи разговора, Гърни погледна колко е часът и видя, че има три свободни часа, преди да тръгне за Лонг Фолс. Имаше чувството, че трябва да предприеме някакви действия по кокошия проект, затова си обу гумени градински ботуши и излезе през страничната врата в двора, където бе започнал да взема мерки предишния ден.
Изненада се, когато намери Мадлин там, с рулетката в ръка. Беше закачила единия й край над ниската преградка на аспарагусовата леха и бавно вървеше назад към ябълковото дърво. Когато почти стигна дотам, закаченият край се отскубна и лентата се плъзна по земята, докато накрая се върна в кутийката в ръката й.
– По дяволите! – възкликна тя. – За трети път се случва.
Гърни приближи, вдигна края на рулетката и го издърпа обратно до стената на лехата.
– Тук ли я искаш? – попита той.
Мадлин кимна с облекчение.
– Благодаря!
През следващия час и половина той й помогна при вземането на мерки за кокошарника и заграждението, заби колчетата в ъглите, очерта диагоналите и само веднъж по време на цялата работа оспори едно от решенията на Мадлин – когато тя постави очертанията на оградата така, че големият храст форсития се озова вътре, а не извън нея. Според него беше грешка храстът да заема толкова голяма част от заграденото пространство. Но тя каза, че на кокошките ще им хареса да имат храст в „дома“ си, защото макар да обичали да са навън, обичали и уюта и сянката. Така се чувствали по-защитени.