Выбрать главу

А имаше и още една възможност. Да допуснем, че твърдото решение на Клемпър да вкара Кей в затвора няма нищо общо с ограничените му възприятия или погрешни заключения. Да допуснем, че е цинично и корумпирано действие, купено и платено от трета страна, която би искала случаят да бъде приключен възможно най-бързо.

Да допуснем, да допуснем, да допуснем. За Гърни ехото на мислите му бе дразнещо и безсмислено, а нуждата от още факти – направо крещяща.

Разминаващите се тонове от пиесата за чело на Мадлин се усилиха.

Глава 28

Като удар с камшик

Джак Хардуик стоеше на телефона, слушаше разказа на Гърни за срещата му с Адонис Ангелидис, включително гротескните аспекти от убийството на Гас Гурикос, и нетипично за него запази дълго мълчание. После, вместо да го изкритикува, че отново се е отклонил от точните указания за нуждите на обжалването, го помоли да дойде у тях, за да обсъдят по-детайлно развитието на случая.

– Сега ли? – Гърни погледна часовника си. Беше почти седем и половина и слънцето вече залязваше зад западния хребет на хълмовете.

– Би било добре. Този случай става прекалено странен.

Колкото и неочаквана да бе поканата, Гърни не беше човек, който ще я отхвърли. Подробно обсъждане на случая лице в лице с Хардуик определено беше нужно.

Когато трийсет и пет минути по-късно пристигна в наетата от бившия полицай ферма – в пустия край на кален път, високо сред мрачните хълмове в покрайнините на малкото градче Дилуид, го очакваше друга изненада. На светлината на фаровете видя втора кола, паркирана до червеното Джи Ти О – яркосин мини купър. Очевидно Джак имаше и друг посетител.

Гърни знаеше, че Хардуик бе имал доста връзки в миналото, но не си представяше някоя от онези жени да е изглеждала толкова драматично, колкото тази, която му отвори вратата.

Ако не бяха интелигентните й пронизващи очи, които като че ли го огледаха и прецениха още от първия миг, Гърни лесно можеше да се разсее от останалото – фигура, която комбинираше телата на атлетка и на съблазнителка, дръзко изложена на показ в изрязани дънки и тениска с дълбоко деколте.

Беше боса, ноктите на краката й бяха боядисани с яркочервен лак, кожата й беше с цвят на карамел, а абаносовочерната й коса бе подстригана късо по начин, който подчертаваше пълните устни и издадените скули. Не беше точно красива, но определено имаше присъствие – също като Хардуик.

Секунда по-късно самият той се появи зад нея със собственическа усмивка на лицето.

– Влизай. Благодаря, че дойде.

Гърни пристъпи напред в гостната. Това, което при предишното му посещение беше по спартански голо жилище, сега бе придобило някои далеч по-топли черти: цветен килим; картина с оранжеви макове, приведени от вятъра, в рамка на стената; ваза с върбови клонки; пищно зелено растение в голяма глинена делва, две нови кресла, хубав дъбов бюфет и кръгла маса с три стола с високи дървени облегалки в ъгъла на стаята, близо до кухнята. Тази жена очевидно бе вдъхновила някои промени.

Гърни огледа стаята одобрително.

– Много добре, Джак, определено има подобрение.

Хардуик кимна.

– Да, съгласен съм. – После постави ръката си на полуголото рамо на жената и каза: – Дейв, искам да ти представя следователя от БКР Ести Морено.

Представянето изненада Гърни и той не можа да го прикрие; реакцията му предизвика изблик на гръмкия, подобен на лай смях на Хардуик.

Гърни бързо дойде на себе си и протегна ръка.

– Приятно ми е да се запознаем, Ести.

– И на мен, Дейв.

Ръкостискането й беше силно, а кожата на дланта й – изненадващо твърда, с мазоли. Той си спомни, че Хардуик бе споменал името й като източника на информацията за първоначалното разследване на убийството и за по-личните подробности от живота на Мик Клемпър. Запита се, доколко е обвързана с проекта Хардуик – Бинчър и как го възприема.

Сякаш за да покаже, че се е досетила за съмненията му, тя премина направо към въпроса, пропускайки всякакво предисловие.

– Нямах търпение да се срещнем. Опитвах се да убедя този мъж да погледне извън проблемите, свързани със законното обжалване на Кей Спалтър, и да обърне внимание на самото убийство. Сега вече имаме убийства, нали? Поне три? Може би дори повече?