Гласът й беше гърлен, с лека следа от латино акцент.
Гърни се усмихна и кимна към Хардуик.
– Имаш ли някакъв напредък с него?
– Упорита съм. – Жената погледна към Джак, после отново към Гърни. – Мисля, че обаждането ти тази вечер за пироните в очите най-накрая постигна успех.
Устните на Хардуик се свиха в израз на отвращение.
– Да, определено бяха пироните в очите – повтори тя, намигайки заговорнически на Гърни. – Всеки си има някаква чувствителна точка, нещо, което задължително привлича вниманието му, нали? Сега вече може би ще оставим Лекс Адвокатчето да се оправя с апелативния съд, а ние ще се заемем със самото престъпление – истинското, не с простотиите на Клемпър. – Произнесе името на полицая с видима погнуса. – Важно е да разберем какво наистина е станало. Да сглобим парченцата. Това смяташ, че трябва да направим, нали?
– Изглежда четеш мислите ми доста добре – отвърна Гърни. Зачуди се дали и знае какви мисли предизвиква в него отворената й тениска.
– Джак ми е разказвал доста за теб. А аз съм добър слушател.
Нетърпението на Хардуик стана очевидно.
– Може би трябва да си направим кафе, да седнем и да обсъдим ситуацията.
Час по-късно на масата в ъгъла, с повторно напълнени чаши и с доста бележки по листовете пред всеки от тях, тримата обобщаваха ключовите моменти от случая.
– Значи сме съгласни, че трите убийства вероятно са свързани едно с друго? – каза Ести, потропвайки с химикалката по бележника си.
– Ако допуснем, че резултатите от аутопсията на майката пасват на убийство – каза Хардуик.
Ести погледна Гърни.
– Точно преди да дойдеш се свързах с една позната от патолозите. Ще ми се обади утре. Но фактът, че стрелецът е оглеждал гробището в Лонг Фолс преди „инцидента“ с госпожата, е доста очевиден. Така че нека за момента да се съгласим, че работим по три свързани убийства.
Хардуик се взираше в чашата си с кафе, сякаш в нея се съдържаше някаква неизвестна субстанция.
– Имам проблем с това. Според гръцкото мафиотско приятелче на Гърни Карл е отишъл при Дебелия Гас, за да уреди покушение срещу някого – никой не знае срещу кого. Мишената е разбрала и за да го предотврати, е предприела превантивен удар. После се е разправила и с Гас, за всеки случай. Правилно ли съм разбрал?
Гърни кимна.
– Освен частта с „мафиотското приятелче“.
Хардуик пренебрегна възражението.
– Добре, за мен това означава, че Карл и неговата мишена са били в нещо като смъртоносна надпревара кой ще удари първи. Който стреля първи, печели играта, нали така?
Гърни кимна отново.
– Тогава защо някой в подобна ситуация би избрал толкова сложен, изискващ доста време и подготовка начин да се отърве от Карл? Все пак, ако знаеш, че има договор за живота ти, ще се разбързаш малко, нали? При тези обстоятелства нямаше ли да е по-логично просто да си сложи скиорска маска на лицето, да влезе в офиса на „Недвижими имоти Спалтър“ и да гръмне кучия син? Да се справи с проблема за половин ден, а не за седмица? И цялата тази идея да убие първо майката само за да закара Карл на гробището?! Струва ми се адски странно.
Гърни също имаше усещането, че нещо не е както трябва.
– Освен ако – намеси се Ести – целта на убийството на майката не е била просто да се направи постановка за Карл на гробището и да се осигури присъствието му на предвидимо място в предвидимо време. Може би майката е била мишена по друга причина. Може тя да е била главната мишена, а Карл да е второстепенната. Мислили сте за това?
Всички се умълчаха, за да обмислят думите й.
– Имам и друг проблем – каза Хардуик. – Разбирам, че има връзка между убийствата на Мери и Карл. Трябва да има. И разбирам, че има някакъв друг вид връзка между убийствата на Карл и Гас – може би е това, което казва Дони Ейнджъл, а може и да не е. Приемам връзката между убийство едно и две, и между две и три, но някак последователността на първото, второто и третото, събрани заедно, просто не се връзва.
Същото неудобство и съмнение бе обхванало и Гърни.
– Между другото, знаем ли със сигурност, че Карл е бил втори, а Гас – трети? – намръщи се Ести. – Какво мислиш?
– От начина, по който Ангелидис говореше за него, предположих тази последователност, но няма причина да е била в този ред. Знам само, че Карл и Гас са били убити в един и същи ден. Хубаво би било да открием потвърждение за времето на смъртта.
– Как?
– Имаме точното време на смъртта на Карл в досието по случая. Но само въз основа на това, което ми каза Ангелидис, не мога да съм сигурен за смъртта на Гас. Сещам се за два източника, които биха разполагали с информацията, но всичко зависи от контактите, които имаме – дали с патолозите, където е била направена аутопсията на Гурикос, или с някой от ОБОП, който има достъп до досието.