– Аз ще се оправя с това – каза Ести. – Мисля, че познавам точния човек.
– Супер – кимна й с признателност Гърни. – Освен предполагаемото време на смъртта, виж дали можеш да намериш снимки от началото на аутопсията.
– Снимките, направени преди да го отворят?
– Точно така – тялото на масата, плюс снимки на главата и шията.
– Искаш да видиш как е прободен? – попита с крива усмивка Ести, разкривайки по-голям интерес към подобна дейност, отколкото бе обичайно за жена. А дори и за мъж.
Обикновено невъзмутимият Хардуик направи гримаса на отвращение. После се обърна към Гърни.
– Мислиш, че тази гадост е някакъв вид послание?
– Обикновено такива неща са ритуали, освен ако не са направени нарочно, за отвличане на вниманието.
– И кое от двете е според теб в този случай? – попита Ести.
Гърни сви рамене.
– Не съм сигурен. Но посланието ми се струва достатъчно ясно.
Хардуик изгледаше така, като че ли го е заболял зъб.
– Имаш предвид като... „Мразя те толкова много, че искам да забия колове в шибания ти мозък“. Нещо такова?
– Не забравяй врата – каза Ести.
– Ларинкса – каза Гърни.
И двамата го погледнаха.
Еси заговори първа.
– Какво имаш предвид?
– Готов съм да се обзаложа, че целта на петия пирон е бил ларинксът на Гас.
– Защо?
– Това е гласовият орган.
– И?
– Очи, уши, ларинкс. Зрение, слух, глас. Всичко е унищожено.
– И какво ти говори това? – каза Хардуик.
– Може и да греша, но ми идва следното на ум: „Не виждам зло, не чувам зло, не говоря зло“1.
Ести кимна.
– Звучи логично! Но за кого е посланието? За жертвата или за някой друг?
– Зависи колко луд е убиецът.
– Как така?
– Психопат, който убива за лично емоционално освобождение, обикновено оставя символично послание, което отразява характера на собствената му патология – често като уврежда някои части на жертвата. Посланието спомага за чувството на освобождение. То е съществено за връзката между него и жертвата. Вероятно е и послание към някой от детството му – човек, който е в корена на патологията; обикновено един от родителите.
– Това ли смяташ, че са пироните в главата на Гурикос?
Гърни поклати глава.
– Ако убийството на Гурикос е свързано с другите две – на майка и син, бих казал, че е предизвикано по-скоро от някаква практична причина, а не от психично разстройство.
Ести се изненада.
– Практична причина?
– Струва ми се, че убиецът съветва някого да си гледа работата, да мълчи за нещо и същевременно му показва какво ще се случи, ако не го направи. Големите въпроси тук са: кой е този някой и какво е това нещо?
– Имаш ли предположение?
– Само предположение. Нещото може да е някакъв факт за първите две убийства.
Хардуик се намеси.
– Като самоличността на стрелеца например?
– Или мотивът – каза Гърни. – Или някаква уличаваща подробност.
Ести се наведе напред.
– Кой според теб е бил предупреждаван?
– Не знам достатъчно за отношенията на Гас, за да кажа. Според Ангелидис Гас редовно е организирал в дома си петъчна покер вечер. След убийството убиецът е оставил вратата на къщата му незаключена. Може да е било пропуск или пък да е направено нарочно, така че покер групата да открие тялото, когато дойде същата вечер. Може посланието „Не виждам зло, не чувам зло, не говоря зло“ да е било предназначено за някой от покерджиите, дори за самия Ангелидис. От ОБОП сигурно знаят повече за хората, които са присъствали. Може би дори Гас е бил под наблюдение.
Ести се намръщи.
– Ще се опитам да разбера каквото мога от моята приятелка, но тя... може да няма пълен достъп до всичко. Не искам да я поставям в неловка ситуация.
Челюстта на Хардуик се стегна.
– Внимавай с тези шибани специални отряди. Мислим, че във ФБР са зле, но те са нищо в сравнение с момчетата от елитните спецсили. – Натърти на прилагателното с иронично презрение. Но в очите му нямаше следа от хумор.
– Знам какви са и знам какво правя – Ести го погледна предизвикателно за момент. – Да се върнем към началото. Как ви се струва обяснението с „превантивния удар“ – че Карл е бил убит от човека, който е бил неговата мишена?
Хардуик поклати глава.
– Може и да е истина, но има вероятност и да е пълна глупост. Хубава история, но помислете за източника. Защо трябва да вярваме на Дони Ейнджъл?