Хардуик поклати глава.
– Не и в сценария с превантивния удар, който обсъждаме. Не виждам защо Карл ще поръчва убийството му. Едва ли е щял да харчи пари точно за него. Можел е да се отърве от нещастника много по-лесно. А и последното, което си представям, е как младият Дарил открива, че е потенциална мишена на убийство и реагира, като организира светкавичен ответен удар.
– Добре, но забрави за минута за превантивния удар – каза Ести. – Не може ли Дарил да е убил Карл с надеждата, че отношенията му с Кей ще прераснат в нещо повече, след като тя получи всички пари? Какво мислиш, Дейв?
– На записа от процеса не ми приличаше на човек, който има смелостта и ума за нещо подобно. Малко лъжесвидетелстване – може би. Но съвършено организирано тройно убийство? Съмнявам се. Младежът е бил нископлатен спасител и момче за всичко на басейна в местния кънтри клуб на Спалтър – не точно материал, подходящ за убиец ала „Денят на чакала“2. А и ми е трудно да си го представя да разбива главата на старата дама или да забива пирони в нечии очи.
Хардуик поклати глава.
– Мамка му! Нищо не изглежда както трябва тук. Трите убийства са извършени по напълно различен начин и с различен стил на действие. Не виждам никаква пряка връзка между тях. Нещо липсва. Някой да е на същото мнение?
Гърни кимна утвърдително.
– Липсват много неща. Като говорим за метода на действие, в досието няма информация M. O.3 да е бил проверяван в общата база данни. Прав ли съм?
– Според Клемпър Кей е застреляла Карл – каза Ести. – Точка. Защо да попълва формуляри или да проверява в каквато и да било база данни? Копелето няма много широк кръгозор.
– Това го разбрах. Но ще е от полза, ако успеем да открием такава информация сега – поне през базата на Бюрото. И ще е добре да разберем дали в Националния център за криминална информация4 имат нещо, за което и да е от ключовите лица в случая, независимо дали живо, или мъртво. Интерпол също може да има данни – поне за Гас Гурикос. – Погледът на Гърни се премести от Ести към Хардуик и обратно. – Някой от вас може ли да го направи, без да си създава проблеми?
– Може би аз ще се оправя с информацията от двете бази данни – каза Ести след миг. Начинът, по който изрече това „може би“, говореше, че ще уреди нещата, но по пътища, които не желае да разкрива. – Какво те интересува най-много от базата на ФБР?
– За да не излязат прекалено много резултати, е добре да се наблегне на странностите – най-необичайните елементи от всяко от местопрестъпленията – и ги използвай като думи за търсене.
– Като „220 Суифт“ – калибъра от Лонг Фолс?
– Точно така. И „заглушител“ заедно с „пушка“.
Тя бързо си записа думите.
– Добре. Какво друго?
– Фишеци.
– Какво?
– Свидетелите на гробището са чули гърмежи на фишеци по времето, когато Карл е прострелян. Като че ли е било опит да се прикрие остатъчният звук от детонацията на приглушеното дуло. Може да е техника, която стрелецът е използвал и преди, и ако имаме късмет, някой свидетел ще я е споменал на следователите и те ще са я вкарали в базата.
– Исусе – каза Хардуик. – Доста далечен изстрел.
– Струва си да опитаме.
Ести потропа с химикалката по бележника си.
– Смяташ, че стрелецът е професионалист?
– Така ми се струва.
– Добре. Други думи за търсене?
– „Гробище“ и „погребение“. Ако стрелецът си е направил целия този труд, за да докара главната си жертва на гробището, може би това е метод, който му е вършил работа и преди.
Докато тя записваше, Гърни добави:
– Трябва да потърсиш и всички имена, появяващи се в случая – Спалтър, Ангелидис, Гурикос. Както и името на Дарил, на другите свидетели на обвинението и бащината фамилия на Кей. Ще ги откриеш в стенограмата от процеса.
Хардуик се обади с глас, изпълнен с отвращение.
– Не забравяй да включиш „пирони“, „пирони в очите“, „пирони в ушите“, „пирони в гърлото“.
Ести кимна, после попита Гърни.
– Нещо от убийството на майката?
– Това не е толкова лесно. Можеш да потърсиш убийства, маскирани като падания във вана, убийства, в които са намесени доставчици на цветя, дори фалшивото име на цветаря – „Цветята на Флорънс“, но това ми се струва дори по-далечен изстрел от фишеците.
– Мисля, че това ми е достатъчно – ще имам с какво да се занимавам известно време.
– Джак, от случая „Джулиан Пери“ си спомням, че познаваш някого в Интерпол. Все още ли е там твоят човек?