– Много неща ми идват наум, Джак, но най-новият образ, който не спира да ме тормози нощем, е лицето на Карл Спалтър – снимката, заснета, докато все още е бил жив, по време на делото на Кей. Има нещо ужасяващо в изражението му. Може би отчаянието, изписано в очите му, ми повлия така, както на теб ти влияят пироните в очите на Гас.
Никой от тях не каза нищо повече, докато Ести се върна с лист, който подаде на Гърни.
– Вероятно този адрес дори няма да ти е нужен – каза тя. – Можех да ти кажа просто да потърсиш най-голямата къща на Лейкшор драйв.
– С това все пак ще ми е по-лесно. Благодаря.
Тя седна на стола и любопитно ги изгледа един по един.
– Какво става? И двамата изглеждате доста... оклюмали.
Хардуик се изсмя пресипнало, но не особено весело.
Гърни сви рамене:
– От време на време виждаш реалността, с която се борим всеки ден. Голата реалност. Разбираш ли за какво говоря?
Гласът й се промени.
– Да, разбира се, че да.
Настана мълчание.
– Трябва да се фокусираме върху факта, че имаме напредък – каза след малко Гърни. – Предприели сме подходящи действия. Точната информация и ясната логика ще...
Думите му бяха прекъснати рязко от внезапен остър удар по дървената стена на къщата.
Ести се напрегна и се огледа притеснено.
Хардуик трепна.
– Какво, по дяволите, беше това?
Звукът се повтори – като рязък удар с върха на камшик – и всички светлини изгаснаха.
1 Будистка концепция, символизирана от трите маймунки „Не знам, не чух, не видях“, както е станал популярен изразът у нас. Идеята обаче не е за пасивно отношение към живота, а за активно – да не търсиш зло. – б. пр.
2 Роман на Фредерик Форсайт от 1971 г., в който се разказва за френска терористична групировка, която иска да убие президента Шарл дьо Гол. – б. пр.
3 Modus operandi (латински) – начин на действие, термин, използван често в криминалистиката. – б. р.
4 National Crime Information Center (NCIC) – централната база данни на САЩ за проследяване на информация, свързана с престъпления. – б. пр.
Глава 29
Нови играчи
Гърни инстинктивно се метна от стола си на пода. Хардуик и Ести го последваха незабавно, ругаейки.
– Не нося оръжие – каза бързо Гърни. – Какво имаш в къщата?
– Глок девятка в гардероба в спалнята – каза Харудик. – Зиг зауер 38 в нощното шкафче.
– Кел-тек 38 в чантата ми – каза Ести. – Точно зад теб е, Джак, на пода. Избутай я към мен.
Гърни чу Хардуик да се премества от другата страна на масата, после нещо се плъзна по пода към Ести.
– Взех я – каза тя.
– Връщам се след секунда – обади се Хардуик.
Гърни го чу да изпълзява от стаята, като продължаваше да ругае, вътрешна врата се отвори със скърцане, после се чу как се отваря и затваря чекмедже. Светна фенерче, после загасна. Чуваше и дишането на Ести, съвсем близо до себе си.
– Тази вечер няма луна, нали? – полупрошепна тя.
За един налудничав миг, в хватката на първичния страх и на адреналина, тихият глас и близостта й му подействаха толкова абсурдно еротично, че Гърни забрави да отговори на въпроса.
– Дейв?
– Да. Така е. Няма луна.
Ести се приближи още, ръката й докосна неговата.
– Какво става според теб?
– Не съм сигурен. Нищо хубаво.
– Мислиш ли, че преиграваме?
– Надявам се.
– Не виждам нищо, мамка му. А ти?
Той погледна по посока на прозореца до масата.
– Не. Нищо.
– Мамка му! – Магнетизмът на нервния й шепнещ в мрака глас бе направо сюрреалистичен. – Смяташ ли, че звуците бяха от удари на куршуми в стената?
– Може би.
Всъщност беше сигурен. И преди бе попадал под обстрел – и то неведнъж.
– Не чух изстрели.
– Може да са използвали заглушител.
– О, по дяволите. Мислиш ли, че нашето снайперистче е навън?
Гърни беше доста сигурен и в това, но преди да отговори, Хардуик се върна.
– Взех и двата пистолета. Предпочитам глока. Имаш ли проблем да вземеш зига?
– Никакъв.
Хардуик докосна лакътя на Гърни, намери дланта му и пъхна пистолета в нея.
– Пълен пълнител, един вътре, на предпазител е.
– Супер. Благодаря.
– Може би е време да повикаме кавалерията – каза Ести.
– Забрави! – каза Хардуик.
– И какво ще правим? Ще седим така цяла нощ?
– Ще измислим начин да хванем кучия син.
– Да го хванем? Това правят спецчастите. Ние се обаждаме. Те идват. Те го хващат.