– Майната им. Ще го пипна сам. Никой не стреля по шибаната ми къща. Мамка му!
– Джак, за бога, човекът стреля по електрическия кабел. В тъмното. Този е суперстрелец. С мерник за нощно виждане. Който се крие в гората. Как, по дяволите, ще го пипнеш? Овладей се!
– Майната му! Не е чак толкова добър – бяха му нужни два изстрела, за да прекъсне електричеството. Ще завра глока в шибания му задник.
– Може би не са му били нужни два изстрела – каза Гърни.
– За какво, по дяволите, говориш? Светлините угаснаха на втория изстрел, не на първия.
– Провери стационарния телефон.
– Какво?
– Стори ми се, че ударите бяха по различни места в горната част на стената. Мрежите за тока и за телефона ти на едно ли са вързани или отделно?
Хардуик не отговори, което беше красноречиво.
Гърни го чу как пълзи от масата към кухнята... после вдигна нещо – слушалката на телефона, след миг я постави отново на мястото й... обратно изпълзяване до масата.
– Няма сигнал. Прекъснал е шибаната линия.
– Не разбирам – каза Ести. – Какъв е смисълът от това, когато всички вече имат мобилни телефони? Явно знае кой е Джак, знае много добре кои сме всички, трябва да е наясно, че имаме телефони. Виждал ли си някога ченге без телефон? Защо да го прави?
– Може би му харесва да се фука – каза Хардуик. – Е, този шибаняк се ебава с неправилното ченге.
– Ти не си единствен тук, Джак. Може би се ебава с Дейв. Може би се ебава с всички ни.
– Не ми пука с кого си мисли, че се ебава. Стреля с шибаните си куршуми по моята шибана къща!
– Това е лудост. Да повикаме спецотряда. Още сега!
– Не сме в шибания Олбъни. Не е като да са в Дилуид и да чакат обаждане. Ще мине поне час, докато дойдат.
– Дейв? – Изражението й молеше за подкрепа.
Но Гърни не можеше да й я даде.
– Може би ще е по-добре да се оправим сами.
– По-добре? Как така по-добре, по дяволите?
– Ако направим случая официален, ще отворим торбата с лайната.
– Торбата... За какво говориш?
– Твоята кариера.
– Кариера?
– Ти си следовател от Бюрото за криминални разследвания, а Джак е ангажиран в процес, който директно атакува Бюрото. Как според теб ще се приеме това? Смяташ ли, че няма да разберат за около две секунди как се е сдобивал с вътрешна информация? Информация, с която може да съсипе живота на твоите колеги? Мислиш ли, че ще оцелееш след това – законно или другояче? Бих предпочел да се оправям със снайпериста в гората, отколкото да бъда считан за предател от хората, с които работя.
Гласът на Ести потрепери:
– Не виждам какво могат да докажат. Няма причина...
Спря внезапно.
– Какво беше това?
– Кое? – попита Гърни.
– През прозореца... на хълма срещу къщата... в гората... нещо просветна...
Хардуик се претърколи по гръб през масата, за да стигне до прозореца.
Взирайки се в мрака, Ести прошепна:
– Сигурна съм, че видях не...
И отново млъкна по средата на изречението.
Този път и Гърни, и Хардуик го видяха.
– Ето там! – извика Гърни.
– Това е една от моите ловни камери – каза Хардуик. – Активират се от движение. Имам половин дузина в гората, основно за ловния сезон. – Светна още една светлинка, този път по-високо на хълма. – Шибанякът се движи по пътеката. Измъква се! Мамка му!
Гърни чу как Хардуик се изправи на крака, втурна се от стаята към кухнята, после се върна с две фенерчета в едната ръка и пистолет в другата.
Постави единия фенер в центъра на масата с насочен към тавана лъч.
– Знам накъде се е насочил шибанякът. След като аз тръгна, вие се качете на колите си и се разкарайте оттук; забравете, че сте идвали.
Гласът на Ести прозвуча притеснено.
– Къде отиваш?
– Отивам натам, накъдето сочат камерите – към Скът Холоу, от другата страна на планината. Ако успея да стигна там преди него...
– Идваме с теб!
– Глупости! И двамата трябва да се махнете оттук – в противоположната посока. Веднага! Ако ви засекат и намесят в това, ще бъдете разпитвани от местните ченгета – и още по-лошо, от Бюрото. Ще настане гигантска шибана каша. Пазете се! Аз трябва да тръгвам!
– Джак!
Хардуик се втурна навън през входната врата. След няколко секунди чуха ръмженето на големия му понтиак, завъртането на гумите и посипването на камъчета чакъл по стените на къщата. Гърни взе оставения на масата фенер, излезе на верандата и видя как стоповете на колата изчезват зад завоя на тесния черен път, който водеше покрай точещите се гористи хълмове чак до път номер 10.