Мадлин го погледна със съмнение.
– За по-късно може и да е полезно, за да докаже каквото искаш да докажеш, но... не е точно защитата, от която може да имаш нужда, докато си там. През двете минути, в които говорих по телефона с Алиса, останах с впечатлението, че тя вероятно е наистина луда. Опасно луда.
– Да, знам. Но...
Мадлин го прекъсна.
– Не ми казвай с колко опасно луди си имал работа в града. Това беше тогава, сега си е сега. – Млъкна, сякаш поставяше под съмнение истината на разграничението между „тогава“ и „сега“. – Какво знаеш за тази личност?
Той се замисли. Кей бе казала доста неща за Алиса. Но колко от тях бяха верни, това беше друг въпрос.
– Какво знам за нея със сигурност? Почти нищо. Мащехата й твърди, че е наркоманка и лъжкиня. Може би е правила секс с баща си. Може би е правила секс с Мик Клемпър, за да повлияе върху резултата на разследването. Може би е натопила мащехата си за убийство. Може би беше пияна или надрусана, докато разговаряше с мен по телефона. Или може би е предприела това странно действие по Бог знае каква причина.
– Знаеш ли нещо положително за нея?
– Не бих казал.
– Е... ти решаваш. – Мадлин затвори чекмеджето с приборите малко по-силно, отколкото бе нужно. – Но мисля, че срещата с нея в къщата й е ужасна идея.
– Нямаше да го направя, ако не съществуваше възможност за подсигуряване с телефона.
Мадлин кимна съвсем леко, но някак този сдържан жест успя да предаде ясното й послание: Прекалено е рисковано, но знам, че не мога да те спра.
После добави на глас:
– Уговори ли си вече час?
Гърни осъзна, че е сменила темата и че забележката й е изпълнена със смисъл, който се престори, че не разбира.
– Какъв час?
Тя остана до мивката, с ръце облегнати на ръба, и се взираше в него с търпелив, невярващ поглед.
– За Малкълм Кларет ли говориш? – попита той.
– Да. Ти за кого мислеше?
Гърни поклати глава безпомощно.
– Има краен брой неща, които мога да помня едновременно.
– Кога излизаш утре?
Сега усети нова посока на разговора.
– За езерото? Може би към девет. Съмнявам се, че мис Алиса става много рано. Защо?
– Искам да поработя по кокошарника. Мислех си, че ако имаш две-три свободни минути, може да ми обясниш какви са следващите стъпки по строежа, за да се опитам да свърша нещо сама, преди да тръгна за клиниката. Казват, че сутринта времето ще е хубаво.
Гърни въздъхна. Опита се да се съсредоточи върху кокошия проект – върху простичката геометрия на това докъде са стигнали с измерванията, върху материалите, които трябва да купят, върху следващите стъпки. Не успя. Сякаш за случая Спалтър и за случая с кокошарника му бяха нужни два различни мозъка.
А оставаше и Хардуик. Всеки път, когато се сетеше за него, съжаляваше за решението да се съобрази с молбата му.
Обеща на Мадлин, че по-късно ще се заеме с въпроса за кокошарника, отиде в кабинета и позвъни на мобилния на Хардуик.
Не се изненада, но въпреки това се подразни, че веднага се включи гласова поща.
– Хардуик е, оставете съобщение.
– Хей, Джак, какво става? Къде си? Обади ми се. Моля те.
Накрая осъзна, че мозъкът му е стигнал до фазата на пълното изтощение и вече става безполезен, така че се предаде и си легна в леглото при Мадлин. Но сънят – когато все пак дойде – трудно можеше да се наречен истински сън. Мислите му се мятаха трескаво, зациклили в едни и същи тесни и повтарящи се коловози, в които постоянно присъстваха, във всевъзможни извратени варианти, едни и същи елементи – полицейската му карта и изреченото като заповед „Хардуик, оставете съобщение“.
1 Who Killed Cock Robin – английска детска песен с рими от ХVII в., част от т.нар. Песни на Мама Гъска. Има различни теории за значението на името, включително и че се отнася за Робин Худ. – б. пр.
Глава 30
Красива отрова
Гърни изчака до сутринта, за да каже на Мадлин за драмата със стрелбата в къщата на Хардуик. Когато приключи с доста съкратеното, но в същността си точно пресъздаване на инцидента, тя остана спокойна, наблюдавайки го, сякаш чакаше да чуе и втората част на разказа.
Втората част беше тази, която той се страхуваше да сподели, но знаеше, че трябва.
– Мисля си, като предпазна мярка... – започна, но тя довърши вместо него: