– Трябва да се изнеса от къщата за известно време. Това ли щеше да кажеш?
– За по-сигурно. Само за няколко дни. Имам чувството, че този тип каза каквото искаше и едва ли ще повтори представлението си, но все пак... Искам да си далеч от всяка възможна опасност, докато проблемът се разреши.
Гърни очакваше същата гневна реакция, каквато бе получил, когато направи подобно предложение по време на изнервящия случай с Джилиан Пери, затова се изненада от очевидната липса на възражение. Първият й въпрос беше изненадващо практичен.
– За колко дни говорим?
– Мога само да предполагам... Но може би три-четири? Зависи колко скоро ще се справим със ситуацията.
– Три или четири дни, броени откога?
– Надявам се от утре вечерта. Мислех си дали можеш да отидеш на гости на сестра си...
– Ще бъда у Уинклър.
– Къде?
– Знаех си, че няма да си спомниш. Ще бъда у семейство Уинклър, в тяхната ферма в Бък Ридж.
Някакъв далечен спомен отекна в съзнанието му.
– Хората със странните животни?
– Животните се казват алпака, приличат на лами. И сигурно си спомняш, че предложих да им помагам по време на панаира.
Втора камбанка звънна в главата му.
– А, да. Вярно.
– И че панаирът започва тази седмица?
Трети звън.
– Да.
– Така че ще бъда там. На панаира с тях и във фермата им. Щях да отида вдругиден, но съм сигурна, че няма да има проблем да ме приемат ден по-рано. Всъщност ме поканиха да остана цяла седмица. Планирах да си взема няколко дни почивка от клиниката. Спомняш ли си, че го обсъдихме, когато го предложиха?
– Имам смътен спомен. Предполагам, съм мислел, че дотогава има твърде много време. Но така е добре – много по-удобно, отколкото да ходиш при сестра си или някъде другаде.
Мадлин изведнъж се напрегна.
– А ти? Ако е важно аз да не съм тук, тогава ти...
– Аз ще съм добре. Както казах, стрелецът просто отправяше послание. Той явно знае, че Хардуик е отговорен за раздвижването по случая „Спалтър“, така че беше логично да насочи малкото си гадно послание към него. Освен това, ако пожелае да демонстрира присъствието си втори път – което е малко вероятно, може би ще успея да се възползвам от изявата му.
По изражението на Мадлин личеше, че е ужасно объркана, думите му я бяха изправили пред противоречие.
Гърни го забеляза и съжали, че е добавил ненужен елемент в историята, който се опита да извърти.
– Искам да кажа, че вероятността от сериозен проблем е минимална, но дори да е по-малко от един процент, е по-добре да си възможно най-далеч.
– Пак ще попитам: А ти? Дори да е по-малко от един процент, което не вярвам...
– Аз? Не се притеснявай. Според списание „Ню Йорк“ аз съм най-успешният детектив в историята на Голямата ябълка.
Престореното му самохвалство целеше да я успокои, но като че ли ефектът бе противоположeн.
Джипиесът на Гърни го отведе до района на езерото Винъс – през редуващи се една след друга речни долини с обработваеми земи, заобикаляйки отровената атмосфера на Лонг Фолс.
Лейкшор драйв образуваше трикилометрова асфалтова примка около водната повърхност, която според Гърни бе около километър и половина дълга и четиристотин метра широка. В двата края на oсморката, на самия бряг на езерото, бяха разположени живописни селища като излезли от пощенска картичка. Къщата на Спалтър – претенциозна имитация на колониална ферма – се извисяваше сред огромен професионално озеленен двор в началото на езерото.
Гърни направи пълна обиколка на пътя и спря пред търговския център „Килингтън“, който – с показната грубоватост на фасадата си и с витрините, на които бяха изложени риболовна екипировка, английски чай и костюми от туид – се стори на Гърни по-автентичен от възстановка на провинциалния живот в каталог за ароматни свещи.
Извади телефона си, позвъни на Хардуик за трети път и за трети път попадна на гласовата му поща. После звънна на Ести, също за трети път, но сега тя вдигна.
– Дейв?
– Някакви новини от Джак?
– И да, и не. Звънна ми в 11,45 снощи. Не звучеше много щастлив. Очевидно стрелецът е имал или високопроходим планински мотор, или АТВ. Джак каза, че в някакъв момент е чул ръмженето на двигателя в гората близо до пътя, но не е могъл да стигне по-близо. Така че там нямаме напредък. Мисля, че днес ще се опита да открие типовете, свидетелствали срещу Кей.
– А снимките?
– От аутопсията на Гурикос ли?
– Да, и тях, но имах предвид снимките от неговите ловни камери. Помниш ли светкавиците, които видяхме в гората след изстрелите по къщата?
– Според Джак камерите са били на парчета. Явно стрелецът е вкарал по няколко куршума във всяка от тях. А за аутопсиите на Гурикос и Мери Салтър – позвънила съм където трябва. Стискай палци скоро да имам отговор.