Откачи го от колана си и й го подаде през масичката.
Тя го взе, разгледа го, изключи го и го остави на възглавницата до себе си.
Гърни се намръщи притеснено.
– Може ли да си го получа обратно?
– Ела и си го вземи.
Той погледна към нея, после към диктофона, пак към нея и за пореден път се прокашля.
– Това е рутинна процедура. Записвам всичките си срещи. Може да е много полезно за избягване на по-късни спорове какво е било казано, за какво сме се споразумели.
– Нима? Леле. Как така не ми е хрумнало?
– Ако нямаш нищо против, бих искал да запиша и тази среща.
– Така ли? Хм... както казал Дядо Коледа на алчното момченце: „Майната ти!“.
Той я погледна смутено.
– Защо го правиш на такъв голям въпрос?
– Не е голям въпрос, просто не ми харесва да ме записват.
– Мисля, че ще е по-добре и за двама ни.
– Не съм съгласна.
Гърни сви рамене.
– Добре. Няма проблем.
– Какво ще правиш със записа?
– Както казах, ако има някакъв спор по-късно...
Телефонът му звънна за трети път. Мадлин. Той вдигна.
– Исусе, сега пък какво? – каза, вече напълно вбесено. През следващите десет секунди имитира поведението на мъж, губещ всякакво търпение. – Знам... Добре... добре... Исусе, може ли да поговорим за това ПОСЛЕ? Добре... Да... Казах ДА.
Отдръпна телефона от ухото си, погледна го така, сякаш беше източник единствено на проблеми, натисна с пръст близо до копчето за затваряне, без да прекъсва връзката, и прибра все още предаващия телефон в джоба на ризата си. Поклати глава и погледна притеснено Алиса.
– Исусе...
Тя се прозя, сякаш на света нямаше нищо по-скучно от мъж, мислещ за нещо друго освен за нея самата. После се протегна. Движението повдигна малкото парче плат, което представляваше тениската й, и разкри долната част на гърдите й.
– Може би вече трябва да започнем.
– Добре. Но си искам диктофона.
– Ще го задържа, докато си тук. Ще си го получиш на тръгване.
– Добре. Ясно – въздъхна той примирено. – Да започнем отначало. Каза, че искаш да ми помогнеш да разбера реалната ситуация. Каква е тя?
– Реалността е, че си губиш времето, като се опитваш да обърнеш всичко надолу с главата.
– Това ли смяташ, че правя?
– Опитваш се да освободиш кучката, нали?
– Опитвам се да открия убиеца на баща ти.
– Убиецът му? Курвата, която му беше жена, го уби. Край на историята.
– Кей Спалтър, суперснайперистката?
– Тя вземаше уроци. Вярно е. Има доказателства, документирано е.
Произнесе думата с отчетлива артикулация, като че ли имаше магическа убеждаваща сила.
Гърни сви рамене.
– Много хора вземат уроци по стрелба, без да убиват никого.
Алиса поклати глава – бързо, гневно движение.
– Не знаеш каква е тя.
– Разкажи ми.
– Тя е лъжлива, алчна кучка.
– Нещо друго?
– Омъжи се за баща ми заради парите му. Точка. Кей е златотърсачка. И уличница. Когато баща ми най-сетне го осъзна, й каза, че иска развод. Кучката разбра, че това ще е краят на готиния й живот, и затова сложи край на неговия. БУМ! Просто е.
– Значи мислиш, че всичко е заради парите?
– Всичко е заради желанието на мръсницата да получи това, което иска. Знаеш ли, че купуваше подаръци на Дарил, момчето от басейна, подаръци с парите на баща ми? Купи му диамантена обица за рождения ден. Знаеш ли колко плати? Познай.
Гърни изчака.
– Не, наистина. Предположи колко!
– Хиляда долара?
– Хиляда? Де да беше! Десет хиляди! Десет шибани бона от шибаните пари на шибания ми баща! За шибаното момче от басейна! И знаеш ли защо?
Гърни пак изчака безмълвно.
– Ще ти кажа защо. Гнусната кучка му плащаше, за да я чука. С кредитната карта на баща ми. Чувал ли си нещо по-гнусно? И като говорим за гнусно, трябва да я видиш как си слага грим – направо ще се разтрепериш от ужас; прилича на гробар, който рисува усмивка върху лицето на труп.
Тази ярост, този изблик на жлъч и омраза, поразиха Гърни – те бяха най-автентичната част от Алиса, която бе видял досега. Но дори за това не беше абсолютно сигурен. Чудеше се докъде се простира актьорският й талант.
Тя се бе умълчала и гризеше палеца си.
– Тя ли уби и баба ти? – попита той спокойно.
Алиса премигна, очевидно объркана.
– Баб... Какво?
– Майката на баща ти.
– За какво, по дяволите, говориш?
– Имаме причина да смятаме, че смъртта на Мери Спалтър не е нещастен случай.
– Защо?
– В деня, когато е била открита мъртва, на камерите е заснет човек, който влиза в „Емерлинг оакс“ под фалшив предлог. В деня, в който е застрелян баща ти, същият човек е видян да влиза в апартамента, в който е намерена пушката.