– Това някоя от простотиите на твоя задник адвоката ли е?
– Знаеш ли, че в деня, в който е застрелян баща ти, е убит и един местен гангстер, с когото той е имал отношения? Смяташ ли, че и затова е виновна Кей?
Гърни остана с впечатлението, че Алиса е разтърсена от новината и се опитва да не го показва.
– Би могла. Защо не? След като е убила съпруга си... – гласът й заглъхна.
– Значи тя е направо фабрика за убийства, така ли? Мацките, осъдени на доживотен в „Бедфорд Хилс“, явно трябва много да внимават с нея.
Още докато подхвърляше саркастичната забележка, си спомни прякора, който бяха дали на Кей останалите затворнички – Черната вдовица, и се запита дали са видели в нея нещо, което той е пропуснал.
Алиса не отговори, само се сгуши по-дълбоко в ъгъла на дивана и скръсти ръце на гърдите си. Въпреки напълно зрялата си фигура за един кратък момент му заприлича на разтревожена ученичка.
Когато най-накрая проговори, в гласа й имаше повече нахаканост, отколкото увереност.
– Какви лайна само! С адвокатчето явно сте готови на всичко, за да освободите кучката!
Гърни обмисляше вариантите си. Можеше да остави нещата такива, каквито бяха, за да може думите му да отлежат в съзнанието й и да види какъв ще бъде резултатът.
Или би могъл да я притисне, да използва веднага всичките си муниции, за да се опита да я провокира и да я накара да избухне. И двата варианта криеха значителни рискове. Реши да я притисне. Надяваше се, че телефонът му все още предава.
Наклони се към нея, подпирайки се с лакти на коленете си.
– Чуй ме внимателно, Алиса. Може би знаеш някои от тези неща. Всъщност повечето неща. Но все пак ме чуй. Ще го кажа само веднъж. Кей Спалтър не е убила никого. Била е осъдена, защото Мик Клемпър е прецакал разследването. Нарочно. Единственият въпрос без отговор засега е дали е било твоя или негова идея. Мисля си, че е била твоя.
– Забавен си.
– Мисля, че е твоя, защото ти имаш най-основателния мотив. Отърви се от Кей, като я обвиниш в убийството на Карл, и всички пари са твои. Затова си преебала Клемпър – буквално – да натопи Кей. Проблемът е, че Клемпър си е свършил работата калпаво. Дори не е успял да прецака нещата както трябва. И сега картонената кула се разпада. Делото на обвинението е пълно със зеещи дупки, проблеми с доказателствата, полицейска небрежност. Сигурно е, че Кей ще спечели обжалването. Ще излезе от затвора след месец, може би дори по-рано, и щом това се случи, състоянието на Карл автоматично ще отиде при нея. Така че си чукала идиота Клемпър напразно. Ще е интересно да видим какво ще се случи в съда – кой от вас двамата ще получи по-голяма присъда.
– По-голяма присъда? За какво?
– Възпрепятстване на правосъдието. Лъжесвидетелстване. Склоняване към лъжесвидетелстване. Заговор. И половин дузина други неприятни нарушения на закона, за които се полагат дълги, дълги присъди. Клемпър ще обвини теб, ти ще обвиниш Клемпър. На заседателите вероятно няма да им пука особено кой е по-виновен.
Докато Гърни говореше, Алиса притегли колене към гърдите си и обви ръце около тях. Очите й като че ли бяха фокусирани върху някаква невидима пътна карта пред нея.
След една дълга минута тя заговори с нисък, равен глас.
– А ако ти кажа, че той ме е изнудвал?
Гърни се зачуди дали телефонът е успял да улови думите й.
– Изнудвал те е? Как? Защо?
– Той знае нещо за мен.
– Какво знае?
Алиса го погледна нахакано.
– Не е нужно да знаеш.
– Добре. Той те е изнудвал – какво е искал да направиш?
– Да правя секс с него.
– И да излъжеш за нещата, които си чула Кей да казва по телефона?
Тя се поколеба.
– Не. Наистина ги чух.
– Значи признаваш, че си правила секс с Клемпър, но отричаш да си лъжесвидетелствала?
– Точно така. Не е престъпление, че съм го чукала. Но това, че той ме принуди да го чукам, вече е друго нещо. Така че, ако някой има проблем, това ще е той, не аз.
– Искаш ли да ми кажеш нещо друго?
– Не. – Алиса отпусна грациозно краката си на пода. – А ти наистина трябва да забравиш всичко, което току-що ти казах.
– Защо?
– Може и да не е вярно.
– Защо тогава ми го каза?
– За да ти помогна да разбереш. Това, което каза – че ще лежа в затвора. Никога няма да се случи – продължи тя и навлажни устни с върха на езика си.
– Добре. Тогава предполагам, че разговорът ни приключи.