– Освен ако не си променил решението си за моя текила сънрайз. Повярвай ми, струва си.
Гърни се надигна и посочи към диктофона си на масичката.
– Мога ли да си го взема, моля?
Тя го вдигна и го напъха в джобчето на панталонките си, които и без това бяха пред пръсване. Усмихна му се.
– Ще ти го пратя по пощата. Или... може да опиташ да си го вземеш сега.
– Задръж го.
– Няма ли поне да опиташ? Обзалагам се, че ще успееш, ако наистина пробваш.
Гърни се усмихна.
– Клемпър не е имал шанс, нали?
Тя се усмихна широко в отговор.
– Казах ти, той ме изнудваше. Накара ме да правя неща, каквито никога не бих правила доброволно. Никога. Можеш да си представиш за какви неща говоря.
Гърни заобиколи масичката за кафе откъм далечната страна, излезе от гостната, отвори входната врата и стъпи на широките каменни стъпала отпред. Алиса го последва до прага и отново сложи нацупеното си изражение.
– Повечето мъже ме питат какво означава надписа. ЧМИУ.
Той погледна към големите букви на тениската й.
– Обзалагам се.
– Ти не си ли любопитен?
– Добре. Любопитен съм. Какво означава ЧМИУ?
Тя се наведе към него и прошепна в ухото му:
– Чукай ме и умри.
1 Видове коктейли с джин, вермут, текила и различни безалкохолни съставки. – б. пр.
Глава 31
Още една Черна вдовица
Червеният понтиак беше паркиран до страничната му врата, както Гърни подозираше, че ще бъде. Беше позвънил на Хардуик на път от езерото Винъс и му остави съобщение, че трябва да се видят възможно най-скоро, включително и с Ести, ако успее да се измъкне. Имаше нужда от други гледни точки за разговора с Алиса.
Хардуик му позвъни, докато Гърни наближаваше Уолнът Кросинг, и му предложи направо да дойде у тях. Когато Гърни влезе в къщата, го намери настанил се на стола до масата за закуска край отворените френски прозорци.
– Прелестната ти жена ме пусна вътре, преди да излезе. Каза, че отива да се грижи за местните психари в клиниката – обясни в отговор на безмълвния въпрос на Гърни.
– Съмнявам се, че се е изразила по този начин.
– Може да го е облякла в по-красиви думи. Жените обичат фантазията, че смахнатите откачалки могат да бъдат изцелени и да станат отново нормални. Все едно единственото нещо, нужно, за да бъде изцелен Чарлз Менсън, е малко нежна и любяща грижа.
– Като говорим за прелестни жени и психопати, каква е работата между теб и Ести?
– Трудно е да се каже.
– Сериозни ли са намеренията ти?
– Сериозни? Хм, предполагам, че да, каквото и да значи „сериозни“. Ще ти кажа едно. Сексът е много сериозно добър.
– Тя ли е причината най-после да си купиш мебели?
– Жените обичат мебели. Възбуждат ги. Асоциациите с гнезда предизвикват хубави чувства. Биологичният императив започва да бушува в тях. Легла, възглавници, удобни столове, уютни килимчета – такива глупости много променят нещата. – Млъкна. – Ести идва. Знаеше ли?
– Идва тук ли?
– Обадих се и й предадох съобщението ти. Реших, че може да ти е звъннала.
– Не, не е, но се радвам, че идва. Колкото повече глави размишляват по този въпрос, толкова по-добре.
Хардуик се намръщи скептично – обичайното му изражение, стана от стола и пристъпи към френските прозорци. Загледа се навън с любопитство, преди да попита:
– Какво, по дяволите, ще правиш тук?
– Какво имаш предвид?
– Купчината дъски.
Гърни отиде до прозореца. В двора наистина имаше купчина дъски, която бе пропуснал на идване. Аспарагусите я бяха скрили от погледа му. За момент остана безмълвен. Имаше купчинки в три различни размера, приличаха на половин метър на метър, метър на метър, и метър на метър и половина.
Взе телефона и позвъни на Мадлин.
За негова изненада тя вдигна още след първото позвъняване.
– Да?
– Какви са тези неща в двора? – попита той, но в същия момент осъзна, че отговорът на въпроса е очевиден и обаждането му вероятно е грешка.
– Дървен материал. За къщичката на кокошките. Доставиха ми ги тази сутрин. Това са нещата, които каза, че ще ни трябват на първо време.
Защитните му механизми се включиха автоматично.
– Не казах, че ще ни трябват днес.
– Добре, утре тогава? Не се тревожи. Ако си прекалено зает, просто ми дай указания и аз ще започна сама.
Гърни се почувства приклещен в ъгъла, но си спомни какво му бе казал веднъж един мъдър човек – чувствата не са факти. Реши, че ще бъде по-разумно да сдържи раздразнението си.