– Добре.
– Това ли е? Затова ли ми звъниш?
– Да.
– Добре, значи ще се видим довечера. Тръгнала съм за терапевтичен сеанс.
Той пъхна телефона обратно в джоба си.
Хардуик го наблюдаваше със садистична усмивка.
– Проблеми в рая?
– Никакви проблеми.
– Наистина ли? Имаше вид, като че ли ти се иска да захапеш телефона.
– Мадлин умее по-добре от мен да пренасочва концентрацията си.
– Имаш предвид, че тя иска да участваш в нещо, за което на теб изобщо не ти пука?
Беше коментар, не въпрос – и както много от коментарите на Хардуик беше болезнено верен.
– Чувам кола – каза Гърни.
– Сигурно е Ести.
– Разпознаваш звука на минито ли?
– Не. Но кой друг би карал по този твой скапан път?
Минута по-късно тя вече беше до страничната врата и Гърни я пусна да влезе. Беше облечена много по-консервативно в сравнение с тоалета си от къщата на Хардуик – черни панталони, бяла блуза и тъмен блейзър; явно идваше направо от работа. Косата й бе изгубила част от лъскавината, която имаше предишната вечер. В ръка държеше кафяв хартиен плик.
– От смяна ли идваш? – попита Гърни.
– Да. От полунощ до обяд. Доста уморително след цялата суматоха вчера. Но се наложи да заместя колега, който ме замести преди две седмици. Тогава трябваше да закарам колата си на преглед. Както и да е, тук съм.
Последва Гърни в кухнята, видя Хардуик до масата и му се усмихна широко.
– Здравей, съкровище!
– Здравей, прасковке! Как си?
– Добре – особено след като те виждам цял и непокътнат. – Отиде до него, целуна го по бузата и прокара пръсти по ръката му, сякаш за да се убеди в думите си. – Наистина си добре, нали? Има ли нещо, което не ми казваш?
– Мила, добре съм, сто процента.
– Радвам се да го чуя – смигна му закачливо тя. – Е – продължи, като внезапно стана много делова, – имам някои отговори. Искате ли да ги чуете, момчета?
Гърни посочи към голямата маса.
– Можем да седнем тук.
Ести си избра крайния стол. Мъжете седнаха един срещу друг. Тя извади бележника си от плика.
– Първо лесните неща. Да, според аутопсията – доста повърхностна – нараняванията на Мери Спалтър биха могли да са съзнателно причинени, но тази версия никога не е обсъждана сериозно. Паданията, дори фаталните, са достатъчно често срещани при възрастните хора, че да се приемат като най-простото и очевидно обяснение.
Хардуик изсумтя.
– Значи изобщо не е имало разследване?
– Никакво.
– Време на смъртта? – попита Гърни.
– Между три и пет следобед. Как се вписва това с доставката на цветя от записа на охранителните камери?
– Ще проверя отново – каза Гърни, – но мисля, че загадъчният човек влиза в офиса на Каръл Блиси около три и петнайсет. Някакви съвпадения за метода на действие от сравнителната база данни?
– Все още не.
– Някакви показания на свидетели за цветарски микробус на местопрестъпления?
– Не, но това не означава, че не е имало такива доклади. Просто, че не са попаднали в базата с данни.
– Добре – каза Гърни. – Нещо за Дебелия Гас?
– Времето на смъртта е определено между десет сутринта и един следобед. И, да, както ти каза, думата „ларинкс“ се споменава в доклада от аутопсията. Смъртта обаче не е причинена от пироните, забити в главата и шията. Първо е бил прострелян – дупка от 22-ри калибър през дясното око в мозъка.
– Интересно. Това предполага, че пироните не са били средство за мъчение.
– А за какво? – попита Хардуик. – Какво искаш да кажеш?
– Това подкрепя теорията ми, че пироните са предупреждение към някого, а не начин за изтезание на жертвата. Времето на смъртта също е интересно. В първоначалния доклад за смъртта на Карл е посочено време на стрелбата десет и двайсет. Местоположението на дома на Гурикос – близо до Утика – означава, че е невъзможно стрелецът да го е убил в десет часа, да е приключил с кашата с пироните, да се е почистил и да е подкарал към Лонг Фолс, за да стигне навреме за стрелбата по Карл в десет и двайсет минути. Значи трябва да е станало обратното – първо е прострелян Карл, после Гас.
– Ако предположим, че стрелецът е само един – каза Хардуик.
– Точно така. Но трябва да се придържаме към това предположение, поне докато не се появят доказателства за повече от един. – Гърни се обърна към Ести. – Нещо друго за Гурикос?
– Контактът ми в ОБОП проверява. Тя не е пряко свързана със случая, така че се налага да стъпва на пръсти. Не иска да предизвиква излишен шум, който да доведе до въпроси към главния следовател на разследването. Положението е доста деликатно.