Гърни сви рамене.
– Може би и някой друг знае за това. Или тя си мисли, че някой друг знае. Затова признава факта, но лъже за причината. Често срещана техника за заблуда. Признай външното деяние, но измисли оправдателен мотив.
– Бившият ми беше много добър с оправдателните мотиви – каза Ести като че ли на себе си. Погледна часовника си. – Е, каква е следващата стъпка?
– Може би е време ние да поизнудваме малко – предложи Гърни. – Да разтърсим леко Клемпър и да видим какво ще падне от дървото.
Предложението му явно се хареса на Ести, защото тя се усмихна широко.
– Звучи ми добре. Всичко, което може да разтърси този кучи син...
– Искаш ли подкрепление? – попита Хардуик.
– Не мисля, че е нужно. Клемпър може да е задник, но не ми се вярва да ми извади оръжие. Не и на обществено място. Просто искам да му обясня в какво положение се е озовал, да му предложа един-два варианта.
Хардуик се загледа съсредоточено в масата, сякаш възможните резултати от тези действия бяха написани върху нея.
– Трябва да кажа на Бинчър докъде сме стигнали, да видя какво мисли той.
– Давай – каза Гърни. – Само гледай да не прозвучи така, сякаш искам разрешението му да направя каквото и да било.
Хардуик извади телефона си и набра номера. Очевидно попадна директно на гласовата поща. Намръщи се.
– Майната му! Къде, по дяволите, си, Лекс? Звъня ти за трети път. Обади ми се веднага!
Затвори и набра друг номер.
– Аби, скъпа, къде е той, по дяволите? Миналата нощ му оставих съобщение, после тази сутрин, преди трийсет секунди го търсих отново. – Докато слушаше отговора от другата страна, изражението му започна да се променя от досада в объркване. – Добре, веднага щом се свърже с теб, му кажи, че трябва да поговорим. Случиха се много неща. – Заслуша се отново, този път по-дълго, и на лицето му се забеляза притеснение. – Знаеш ли нещо повече?... Само това ли, без обяснение?... Нищо, откога...? Гласът не ти е бил познат?... Смяташ, че е нарочно?... Да, доста е странно. Добре... Моля те, когато се обади... Не, не... Сигурен съм, че е добре... Да... Добре.
Затвори телефона, остави го на масата и погледна Гърни.
– Лекс е получил обаждане вчера следобед. Някой твърдял, че има важна информация за убийството на Карл Спалтър. След обаждането Лекс бързо излязъл от офиса си. Аби не може да се свърже с него оттогава. Не отговаря на обажданията й на мобилния, не вдига телефона и у дома си. Мамка му!
– Аби е неговата асистентка, така ли?
– Да. Всъщност е бившата му жена. Не знам как работят заедно, но им се получава.
– Човекът, който се е обадил, мъж ли е бил или жена?
– Там е работата – Аби не можа да ми каже. Отначало помислила, че е дете, после, че е мъж, след това – че е жена; имал някакъв чуждестранен акцент – изобщо не разбрала с кого говори. После Лекс поел разговора. Няколко минути по-късно излязъл припряно. Казал й само, че е свързано с убийството в Лонг Фолс – можело да е сензационен пробив, и че щял да се върне след два-три часа. Но така и не се върнал – поне не в офиса.
– Мамка му!– изруга Ести. – Никъде ли не може да го открие?
– Постоянно се включвала гласовата му поща.
Тя погледна към Хардуик.
– Нямаш ли чувството, че прекалено много хора започнаха да изчезват?
– Прекалено е рано, за да си правим заключения – отвърна той.
Но не прозвуча особено убедително.
Глава 33
Важни срещи
Действието е най-добрата противоотрова срещу безпокойството, а информацията – единственото лекарство за несигурността. Затова, когато се разделиха следобед, всеки имаше задача и всеки усещаше някаква припряност от нарастващите опасности и особености на делото.
Ести щеше да притисне контактите си от ОБОП за данни за Гурикос и да потърси от базите данни информация за основните играчи по случая и за метода на действие при други убийства, който би могъл да съвпада с техния.
Гърни щеше да си поговори откровено с Мик Клемпър за все по-стесняващия му се кръг от възможности, после щеше да опита да си уреди среща с Джона Спалтър.
Хардуик щеше да посети дома на Лекс Бинчър в Купърстаун, да се опита да открие свидетелите от процеса, както и да побутне приятеля си от Интерпол за нещо, свързано с Гурикос и/или с начина, по който е извършено убийството му.
Както много други ченгета, Мик Клемпър имаше два мобилни телефона – личен и служебен. Ести имаше номерата и на двата от омразното време, когато бяха работили заедно. Преди да се разотидат, тя ги даде на Гърни.
Сега, половин час по-късно, седейки на бюрото в кабинета си, той звънна на личния му номер.