Глава 34
Джентълменско споразумение
Паркингът на „Ривърсайд“ беше полупразен както обикновено. В предимно пустото пространство зад „Ти Джей Макс“, който заемаше края на мола, странно несъвместимо с мястото огромно ято чайки бе накацало мълчаливо по асфалтовата настилка.
Когато влезе в паркинга, Гърни намали, за да ги огледа по-добре. Прецени, че птиците бяха шейсет, може би седемдесет. От неговата перспектива от колата изглеждаха неподвижни, всички застанали в една и съща поза, с гръб към залязващото слънце.
Докато минаваше покрай тях, за да застане на място по-близо до главното фоайе, не можа да не се зачуди за все по-честата миграция на чайки към моловете във вътрешността на страната – без съмнение привлечени от изобилието на остатъците от храна.
Дали тези преселници получаваха запушени артерии заради това, което поглъщаха, също като своите благодетели? Дали започваха да водят все по-заседнал живот и летяха все по-рядко? Струваше си да се помисли за това. Но не сега. Спешността на мисията му го върна към реалността. Заключи колата и тръгна към сводестия вход, странно тържествена структура, над която бяха изписани думите „Център Ривърсайд“ – извити като дъга и светещи в ярки шарени неони.
Молът не беше голям. Имаше едно главно фоайе с по-малки разклонения. След яркото обещание на входа интериорът вътре бе по-скоро мрачен и неприветлив – дизайнът очевидно беше отпреди десетилетия и през годините мястото бе претърпявало само леко освежаване. Гърни отиде до средата на залата и седна на една от многото пейки, разположени от двете страни на помещението. Зад нея беше магазинът за алпийски спортни стоки. Витрината му бе посветена на лъскавите, прилепващи по тялото облекла за велосипедисти. Продавачката се подпираше на вратата, намръщено гледайки екрана на телефона си.
Гърни провери часовника си. Беше 5,33.
Зачака.
Клемпър дойде в 5,45.
Също като затвора, светът на закона променя хората, които са част от него. Прави го, като усилва и задълбочава някои специфични черти: скептизицъм, предварителна оценка на всичко, саможивост, непреклонност. И развива у хората наклонности, които могат да бъдат или добри, или зловредни, в зависимост от нрава на човек – в зависимост от принципната ориентация на душата му. Едно ченге можеше да добие опит на улицата, да бъде лоялен към колегите си, смел и решен да върши добре работата си, дори при трудни обстоятелства. Друго може да развие отровна циничност, да съди всичко и всеки, да стане жесток – решен да прецака света, който го е прецакал. Докато Мик Клемпър приближаваше пейката, Гърни прецени, че погледът в очите му определено го поставя във втората категория.
Клемпър седна в далечния край на пейката, на няколко стъпки от Гърни. Не каза нищо, просто отвори малкото куфарче, което носеше в скута си, вдигна капака така, че да не се вижда какво има вътре, и започна да намества нещо. Гърни предположи, че е скенер – вероятно мултифункционално устройство, от онези, които улавят присъствието на всяко записващо или предаващо съоръжение.
След около минута Клемпър затвори куфарчето. Бързо огледа фоайето във всички посоки, после заговори с грубо и през зъби, все още втренчил поглед в пода.
– Е, каква игра играеш, по дяволите?
Грубостта на мъжа като че ли беше щит, зад който прикриваше опънатите си до скъсване нерви, а масивната му физика не беше нищо друго от допълнителен багаж – товар, който бе причина за лъскавата пот по лицето му. Но щеше да е грешка да го подцени и да го сметне за безвреден.
– Можеш да направиш нещо за мен и аз мога да направя нещо за теб – каза Гърни.
Клемпър вдигна поглед от пода и изсумтя леко, подхилвайки се, сякаш разпознаваше стар полицейски трик от воденето на разпити.
Младата жена на вратата на магазина за спортни стоки все още се мръщеше на телефона си.
– Как е Алиса? – попита Гърни небрежно, като знаеше, че поема риск с изиграването на тази карта толкова рано.
Клемпър го стрелна с кос поглед.
– Какво?
– Заподозряната, с която си имал връзка, каквато не би трябвало да имаш. – Млъкна. – Все още ли сте приятели?
– Какви са тези простотии? – попита Клемпър, но по тона му личеше, че се е изнервил.
– Простотии, които могат да ти струват доста скъпо.
Клемпър поклати глава – убедителен жест от типа „Не разбирам“.
Гърни продължи:
– Изумително е какви неща се записват в днешно време. Може да бъде много неловко. Но понякога човек има късмет и шанс да ограничи щетите. Ето за това искам да говоря с теб – за контрола на щетите.