– Не разбирам нищо от това, което дуднеш.
Отрицанието беше решително и гръмко, вероятно предназначено за микрофона, който скенерът му може и де пропуснал.
– Искам само да споделя с теб новото развитие по обжалването на Кей Спалтър – каза небрежно и спокойно Гърни. – Първо, имаме достатъчно доказателства за... нека ги наречем „пропуски“... в първоначалното разследване, за да гарантираме отмяна на присъдата й. Второ, в момента се намираме на кръстопът – в смисъл че имаме избор как точно да представим тези пропуски в апелативния съд. Например свидетелят на процеса, който е заявил, че Кей се е намирала на мястото на стрелбата, навярно е бил принуден да лъжесвидетелства. От друга страна, може да се окаже, че е допуснал невинна грешка, както често се случва с очевидците. Мошеникът, който е потвърдил, че Кей се е опитала да го наеме да убие мъжа й, може да е бил принуден да го направи... Или може да си е съчинил сам тази история, както често правят хората в неговото положение. На любовника на Кей може би му е казано, че единственият начин да избегне обвинение и да не бъде заподозрян, е да направи така, че Кей да стане главната заподозряна. Но е възможно и сам да е стигнал до това заключение. Главният следовател по делото може да е скрил съществен за случая видеозапис и да е пренебрегнал всички други версии по време на разследването заради неподходящата си връзка с дъщерята на жертвата.... Или пък просто е поел прекалено рано в погрешната посока, както често правят детективите.
Клемпър отново се бе загледал в пода.
– Това са хипотетечни безсмислици.
– Работата е там, Мик, че всеки пропуск в разследването може да бъде описан или с невинни термини, или като престъпно деяние – поне докато някои категорични доказателства за тази неподходяща връзка с потенциална заподозряна не се озоват в погрешни ръце.
– Пак казвам – хипотетични лайна.
– Добре. Хипотетично, нека да кажем, че разполагам с категорично доказателство за тези неуместни отношения – в много убедителна дигитална форма. И че искам нещо в замяна, за да го запазя за себе си.
– И защо говориш с мен?
– Защото на карта са заложени твоята кариера, твоята пенсия и твоята свобода.
– Какво, по дяволите, искаш да кажеш?
– Искам записа от охранителната камера в магазина за електроника на Акстън авеню.
– Наистина нямам представа какви ги дрънкаш.
– Ако получа липсващия запис по пощата от анонимен изпращач, вероятно ще съм склонен да изключа от процеса на обжалването някои доказателства, които биха могли да бъдат фатални за нечия кариера. Освен това сигурно ще предпочета да забавя за неопределено време изпращането на въпросната вещ до главния следовател на нюйоркската полиция. Това е хипотетична сделка. Просто джентълменско споразумение, основаващо се на взаимно доверие.
Клемпър се разсмя или пък беше изръмжаване, придружено с неволно свиване на раменете.
– Пълни глупости. Звучиш като някакъв смахнат психопат. – Погледна към Гърни, но не направи контакт с очи. – Измислици и глупости. Нищо повече от измислици и пълни глупости.
Надигна се рязко, заклати се нестабилно и се насочи към най-близкия изход.
Тръгна си заедно с острия аромат на алкохол и пот, които се носеха след него.
Глава 35
Мистериозен начин
Пътуването на Гърни обратно към къщи беше изнервящо. Отдаде напрежението на емоционалния срив, който настъпва винаги след като човек приключи с драматична среща, за която преди това е събрал всичките си сили.
Докато поемаше по последната отсечка от пътя, водеща към плевнята, внезапно му хрумна, че може да има и друга причина – несигурността на собствените му предположения не само за Клемпър, но и за целия случай. Ако провалът на Клемпър се дължи на самовнушението му за виновността на Кей, възможно ли е самовнушението на Гърни за невинността й да стане причина за неговия провал? Възможно ли и той, и Клемпър да са еднакво слепи за някои по-сложни сценарии, които включват Кей по начини, които не бяха хрумнали на нито единия от тях?
И каква беше ролята на пиенето на Клемпър? Дали беше пил по-рано през деня, докато е бил на работа? Или беше взел бутилка за няколко бързи глътки на път към „Ривърсайд“? И двете възможности предполагаха, че няма трезва преценка, че е подложен на голям стрес и сериозно злоупотребява с алкохола. Всеки от тези проблеми беше вероятна причина този мъж да се превърне в непредсказуема, още по-избухлива и опасна част от пъзела.