Първото, което Гърни забеляза, когато заобиколи плевнята, бе, че колата на Мадлин не е на обичайното си място до къщата, което извика някакъв смътен спомен, че тази вечер е една от срещите на някой от бордовете, в които членуваше, но не беше сигурен точно на кой.
Влезе в кухнята и изпита моментално облекчение от отсъствието й – освобождаваше го от необходимостта да реши на момента какво точно да й разкрие от срещата с Клемпър. Освен това му даваше време необезпокоявано да се опита да подреди парчетата от дългия ден.
Беше се насочил към кабинета, за да се въоръжи с бележник и химикалка, когато телефонът му звънна. Извади го от джоба си и провери кой го търси. Беше Кайл.
– Здрасти, татко! Надявам се, че не прекъсвам нещо.
– Нищо, което да не може да почака. Какво става?
– Позвъних тук-там, поразпитах за Джона Спалтър и Киберкатедралата. Никой от контактите ми не знаеше нищо, само един смяташе, че името му звучи познато, нещо уж ставало с нея, но нямаше по-конкретна информация. Щях да ти пращам имейл с текст от типа: „Съжалявам, нищо не падна от клона“. Но после един от познатите ми звънна. Каза, че е поразпитал и е открил свой приятел, който се занимавал с търсенето на венчър капитал1 за Джона Спалтър, като целта на това финансиране било разрастването на катедралата на Спалтър.
– Какво разрастване?
– Не знаеше нищо повече, освен че наистина щяло да струва купища пари.
– Интересно.
– Истински интересната част е, че Спалтър е прекратил търсенето на капиталови инвестиции в деня след смъртта на брат си. Позвънил на човека, с когото работел по това, завел го на обяд, сложил край на всичко...
Гърни го прекъсна:
– Това не ме изненадва. Семейната компания е била организирана от баща им така, че делът на Карл от „Недвижими имоти Спалтър“ е преминал директно към Джона – напълно отделно и независимо от другото състояние на Карл, чиято съдба е уточнена в завещанието му. Така че Джона е знаел, че съвсем скоро ще се сдобие с доста голямо състояние и ще бъде напълно свободен да ипотекира имотите, които пожелае.
И следователно вече не му е било нужно да търси капитал за разрастването на проекта си.
– Не ме остави да стигна до истински интересната част.
– О? Съжалявам. Казвай!
– Джона Спалтър се появил на обяда полупиян, после се напил съвсем. И постоянно цитирал онази фраза: „Неведоми са пътищата на чудесата Божии“. И според онзи тип не спирал да го повтаря и се смеел, сякаш го намирал за изключително забавно. Доста странно ми се струва.
Гърни мълча известно време, опитвайки се да си представи сцената.
– Каза, че разрастването на Катедралата ще струва много. Имаш ли идея колко?
– Проучването на капитала трябвало да бъде най-малко за петдесет милиона. Онзи тип, който Джона наел, е известен с това, че не се занимава с по-малки сделки.
– Което означава – каза Гърни, най-вече на себе си, – че имотите на компанията струват поне толкова, щом Джона е прекратил набирането на средства.
– Е, какво мислиш, татко? – попита заговорнически Кайл. – Петдесет милиона са доста добър мотив за убийство, нали?
– По-добър от много други. Твоят познат каза ли нещо друго за Спалтър?
– Само това, че бил много умен, много амбициозен, но това не е нищо специално, повечето са такива.
– Добре, благодаря ти. Беше ми много полезно.
– Наистина ли?
– Абсолютно. Колкото повече знам, толкова по-добре работи мозъкът ми. И без теб нямаше как да стигна до тази информация. Така че – благодаря ти отново.
– Радвам се, че помогнах. Между другото, смяташ ли да ходиш на Летния планински панаир?
– Аз ли? Не. Но Мадлин ще бъде там. Помага на свои приятели, които имат ферма в Бък Ридж. Гледат алпаки и всяка година ги водят на панаира и... не знам, карат ги да участват в някакви събития, предполагам...
– Не звучиш особено въодушевено.
– Да, може и така да се каже.
– Искаш да кажеш, че не си впечатлен от най-големия фермерски панаир на Северозапада? Теглене на трактор, дерби с разбиване на коли, скулптури от масло, захарен памук, състезание за най-красиво прасе, подстригване на овце, правене на сирене, кънтри музика, карнавални шествия, сини панделки като награда за най-голямата тиква – как може да не си впечатлен от това?
– Трудно ми е, но някак успявам да контролирам ентусиазма си.
След края на разговора с Кайл Гърни остана на бюрото известно време, обмисляйки икономическите факти по делото „Спалтър“. Чудеше се и за значението на този прочут цитат „Неведоми са пътищата на чудесата Божии“. Извади дебелата папка с досието по случая от чекмеджето на бюрото и се зарови в него, докато не попадна на показалеца с имената и адресите на основните фигури в делото. В колонката „Дж. Спалтър“ имаше два имейл адреса – един в Гугъл, а другият – свързан с домейна на Киберкатедралата. Имаше и физически адрес във Флорида с бележка, че е за правни и данъчни цели – това беше мястото, където бяха регистрирани и караваната на Джона и самата Киберкатедрала, но ставаше ясно, че човекът не живееше там. В допълнителна бележка пишеше: „Пощенската служба има указания да препраща пощата до различни пощенски кутии“. Очевидно Джона беше на път през повечето време, може би дори през цялото време.