Гърни изпрати съобщение и до двата адреса, в което казваше, че присъдата на Кей вероятно ще бъде отменена и че той спешно се нуждае от помощта на Джона във връзка с новопоявили се доказателства.
1 Високорискови инвестиции в нови предприятия, при които инвеститорите обикновено се ангажират по-активно с финансирания проект и имат дялово участие. – б. пр.
Глава 36
Необикновен убиец
Тази нощ заспа по-трудно от обикновено. Причината беше упоритото раздразнение, че се опитва да провежда разследване, без да разполага с нужния за това апарат, който му бе подръка в нюйоркската полиция. Положението се утежняваше от факта, че Хардуик също бе загубил достъп до досиетата на щатската полиция, информационните системи и до другите канали за разследване. Когато си външен човек, си зависим от помощта на вътрешните хора, които са готови да рискуват. Последният опит на Хардуик беше доказателство, че този риск е значителен.
В настоящата ситуация прекалено много неща зависеха не само от Ести, чиято отдаденост на случая му се струваше неоспорима, но и от желанието на нейните контакти да помогнат, и то дискретно. По същия начин много неща зависеха и от контактите на Хардуик и от това какво би могло да е тяхното отношение към него и към мотивите му. Щеше да е неподходящо да прилагат какъвто и било натиск върху тези „помощници“, защото всъщност никой от тях не беше задължен да им помага.
Гърни мразеше да е в подобно положение – да му се налага да разчита на непредвидимата щедрост на другите, надявайки се някоя критично важна информация да пристигне от източници, които са извън неговия контрол.
Обаждането дойде точно преди пет часа сутринта – само два часа след като измъчващите го мисли бяха поотслабили хватката си и той се бе унесъл в полудрямката на изтощението.
Опипвайки в мрака, бутна празна стъклена чаша, с което предизвика измърморен протест от Мадлин, но най-накрая напипа телефона си на нощната масичка. Когато видя името на Хардуик на екрана, бързо отиде в кабинета.
– Да?
– Може би смяташ, че е прекалено раничко за обаждане, но в Турция е седем часа по-късно. Направо е обед, за да сме по-точни. Сигурно е горещо – като прясно парещо лайно.
– Страхотни новини, Джак. Благодаря, че ме информира.
– Контактът ми в Анкара ме събуди. Затова реших аз да събудя теб. Време е фермерът Дейв да пръсне малко царевични зърна за кокошките. Всъщност май е трябвало да го направиш още преди час, мързеливи негоднико.
Гърни беше свикнал с необичайния подход на Хардуик към професионалните разговори и принципно пренебрегваше типичната му грубост.
– Твоят приятел от Анкара е връзката ти в Интерпол, нали?
– Така поне твърди той.
– И какво е открил?
– Разни дреболии. Но пък ние ще вземем всичко, което ни дава. Прави го от добро сърце.
– И какво по-точно ти е дарило доброто му сърце?
– Имаш ли време? Сигурен ли си, че не трябва да направиш нещо за кокошките?
– Кокошките са чудесно попълнение към селския живот, Джак. Трябва да си вземеш няколко.
Влизането в закачливия тон на Хардуик имаше странния чудотворен ефект да го връща към същината на разговора.
– Клюка номер едно: Преди десет години силите на доброто приклещили в миша дупка едно от най-големите лоши момчета в Корсика – очаквали го поне двайсетина години в ужасно кофти строг тъмничен затвор – и го прилапали на своя страна. Сделката била да свидетелства срещу свои бизнес колеги, в замяна на което системата щяла да му смени самоличността и да го включи в програма за защита на свидетелите, вместо да го тикне в гадния затвор. Планът не проработил много добре. Седмица след сключването на сделката ръководителят на операцията за закрила на свидетеля получил по пощата кутия. Ще се хванеш ли на бас какво имало в кутията?
– Зависи колко голяма е била.