– Да, добре... Да кажем, че е била много по-голяма, отколкото би било необходимо, ако са сложили в нея пениса му. Е, какво мислиш, че е имало вътре?
– Само налучквам, Джак, но бих казал, че ако кутията е била достатъчно голяма, за да се сложи в нея глава, значи в нея е имало глава. Прав ли съм?
Мълчанието от другата страна беше достатъчно ясен отговор.
Гърни продължи.
– И ако трябва да налучкам още веднъж, бнх казал, че в нея са били забити пирони...
– Да, да, добре, Шерлок. Точка за теб. Да продължим към история номер две. Готов ли си? Не трябва ли да ходиш да се изпишкаш или нещо друго?
– Готов съм.
– Преди осем години член на руската Дума, мултимилионер с добри контакти навсякъде, бивш служител на КГБ, пътувал до Париж. За погребението на майка си. Тя живеела в Париж, защото третият й съпруг бил французин, там й харесвало и искала да бъде погребана там. Познай какво станало?
– Нашият човек от Думата е бил гръмнат на гробището?
– На излизане от руската православна църква, точно до гробището. Един-единствен смъртоносен изстрел. Куршумът минал през окото, за да сме по-точни.
– Хм...
– Има и още няколко интересни подробности. Ще познаеш ли какви са?
– Патронът бил „220 Суифт“.
– И?
– И никой не чул откъде е дошъл.
– Заглушител?
– Най-вероятно. – Гърни се усмихна. – И фишеци?
– Закова го, майсторе.
– Но... как така Интерпол е свързал тези два случая? Каква е връзката между тях?
– Не са намерили никаква връзка и никога не са ги свързвали.
– Тогава...?
– Твоите въпроси – ключовите думи за търсене по случаите на Гурикос и Спалтър – са свързали корсиканския гангстер и парижкото убийство...
– Но пироните в главата присъстват само в досието за убийството на мафиота, а подробностите с гробището и фишеците – само в случая с руснака. Така че какво е общото? Въз основа само на тези факти могат да са просто две различни покушения, нали?
– Може и да изглежда така, само че има още едно мъничко нещо. И двете досиета на Интерпол съдържат списък с възможни извършители – професионалисти и наемници, които местните ченгета или националните агенции са сметнали, че би било добре да се проверят. В корсиканския случай са споменати четири имена, в руския – пет.
Доколкото разбирам, нито корсиканската, нито френската полиция са докопали някое от тези момчета, дори не са говорили с тях. Но това не е важно. Важното е, че едно име присъства и в двата списъка.
Гърни не каза нищо. Връзката можеше да е без значение.
За да потвърди съмненията му, Хардуик добави:
– Знам, че това не доказва нищо. Но съм убеден, че си струва да се провери отблизо.
– Съгласен съм. Е, кой е човекът, който харесва фишеци и забива пирони в очите на хората?
– Името, което присъства и на двете места, е Петрос Паникос.
– Значи търсим наемен убиец грък?
– Наемен убиец, със сигурност. С гръцко име – това е сигурно. Но името си е просто име. Интерпол твърди, че не съществува издаден паспорт с такова име в никоя страна. Изглежда, че се подвизава и с други имена, но под името Паникос има досие с доста вълнуваща информация.
– Колко вълнуваща? Какво знаят за него със сигурност?
– Добър въпрос. Моят човек ми каза, че в досието има много неща, но информацията е смесена – има факти, има препредадени слухове от други хора, има и истории от подземния свят, които може да са верни, но може и да са чиста измишльотина.
– В теб ли е тази очарователна смесица в момента?
– Имам само оскъдна информация – нещата, които успя да си спомни моят човек, без да изтегля целия документ, което обеща да направи възможно най-скоро. Между другото, на теб може и да не ти се пикае, Шерлок, но аз отивам. Почакай така.
Съдейки по звуковите ефекти, Хардуик не само бе взел телефона в тоалетната, но и го бе пуснал на високоговорител. Понякога Гърни се изумяваше, че този човек е успял да оцелее толкова дълго в сухарската среда на нюйоркската щатска полиция. Хардуик наистина беше изумително сложна смес от противоречиви характеристики. Острият ум и силните детективски инстинкти бяха прикрити зад неспирното желание да обижда. Проблемната му кариера в полицията се бе провалила – както много бракове – заради несъвместими различия и взаимна липса на уважение. Той беше отявлен иконоборец в институция, която почиташе конформизма и йерархията. И сега този забележителен индивид с дразнещ характер настървено се бе заел да отмъсти на организацията, която се беше „развела“ с него.
Докато мисълта му се луташе из тези територии, Гърни изведнъж установи, че се е зазяпал през източния прозорец към първите сивкави намеци за зората, надигащи се иззад гребена на далечния планински хребет. Последните звукови ефекти от телефона предполагаха, че Хардуик вече е напуснал тоалетната и сега разлиства листове хартия.