Выбрать главу

Гърни натисна копчето на високоговорителя, постави го на бюрото и се облегна назад в стола. Клепачите му натежаваха заради малкото сън и той с удоволствие притвори очи. Мислите му се понесоха свободно и за няколко мига се почувства блажено отпуснат, почти като под упойка. Кратката отмора беше прекъсната от гласа на Хардуик, звучащ още по-грубо през евтиния микрофон на телефона.

– Върнах се! Нищо не пречиства ума и не освобождава душата така, както едно хубаво изпикаване. Ей, майсторе, още ли си сред живите?

– Така мисля.

– Добре, ето какво имам: Петрос Паникос. Известен и като Питър Пан. Известен и като Магьосника. Познат и под други имена, които обаче не знаем. Притежава поне един паспорт с име, различно от Паникос. Измъква се. Никога не е арестуван, никога не е задържан – поне не и под името Паникос. Най-важното, той е свободен наемник, и то доста странен. Готов е на всичко срещу определена цена – над сто хиляди за удар, плюс разходите. Можеш да се свържеш с него само чрез шепа хора, които знаят как да го открият.

– Сто хиляди като минимум определено го поставят сред доста високоплатените наемни убийци.

– Е, дребният човечец е нещо като знаменитост сред тях. Освен това...

Гърни го прекъсна:

Дребният човечец? Колко дребен?

– Предполага се, че е около метър и петдесет, може би метър петдесет и осем най-много.

– Колкото доставчика на цветя от „Цветята на Флорънс“ на записа от „Емерлинг Оукс“?

– Да, колкото него.

– Добре. Продължавай.

– Предпочита 22-ри калибър във всякакви форми и размери. Но би използвал всичко, което е подходящо за работата, всичко – от нож до бомба. Може би има връзки с руски дилъри на оръжия и експлозиви. Може би има връзки с руската мафия в Бруклин. Може да е замесен в поредица експлозии на коли, жертва на които са станали прокурор и екипът му в Сърбия. Да, има много „може би“. Между другото, куршумите в стената на къщата ми бяха 35-и калибър – много по-подходящ избор за прекъсване на тока, отколкото 22-ри – така че явно той наистина е доста адаптивен. Ако допуснем, разбира се, че е един и същи човек. Но проблемът с адаптивността е точно това – че няма последователност в метода му на действие при отделните удари. Интерпол смята, че Паникос, или каквото и да е името му, може да е отговорен за над петдесет убийства през последните десет-петнайсет години. Но това мнение се основава само на слухове от подземния свят, затворнически разговори... такива простотии.

– Нещо друго?

– Очаквам повече информация по въпроса. Изглежда има нещо странно в миналото му, може би произлиза от пътуващо цирково семейство с откачалки, намесва се и някаква грозна история с дом за сираци в Източна Европа, но всичко са само слухове... ще видим. Моят човек трябваше да затвори, има някакви спешни неща за вършене. Предполагам, че възможно най-скоро отново ще се свърже с мен. В момента съм тръгнал към къщата на Бинчър в Купърстаун. Вероятно е пълна загуба на време, но шибанякът не отговаря на обажданията ми, нито на обажданията на Аби, а все трябва да е някъде. Ще ти се обадя отново, когато пристигне информацията от Анкара. Ако има такава, де.

– Последен въпрос, Джак. Магьосника – каква е историята с това име?

– Много просто. Малкото копеленце обича да се фука – да доказва, че може да направи невъзможното. Може би сам си е измислил това име. Точно от любимите ти психопати, нали, Шерлок?

Хардуик не каза „чао“, което не беше голяма изненада, а директно прекъсна връзката. Според Гърни допълнителната информация винаги бе добра идея – обективно погледнато.

Но съществуваше риск и да се изгубиш в нея. Точно сега имаше чувството, че колкото повече открива, толкова по-заплетен става пъзелът.

Карл Спалтър очевидно беше жертва не просто на професионален наемник, а на доста необичаен такъв – за да бъде постигнат желаният резултат, е била направена необичайно висока инвестиция. Все пак, като се има предвид залогът за тримата най-близки до него – жена му, дъщеря му и брат му, високият хонорар щеше да е оправдан. На пръв поглед Джона беше човекът, който най-лесно можеше да се сдобие с толкова пари в брой, но Кей и Алиса вероятно имаха свои скрити ресурси или съюзници, желаещи да инвестират с идеята за огромни бъдещи приходи. После му хрумна още една възможност – възможността да е замесен повече от един от тях. Защо тримата да не са организирали удара едновременно? Защо да не са наистина тримата? Или тримата плюс Мик Клемпър?