Косматият броненосец е лешоядът на аржентинската пампа. Нисък, набит и с броня, предпазваща го от нападенията на повечето хищници, той се движи по обляната от лунните лъчи трева като миниатюрен танк и яде почти всичко, което му попадне на пътя. Той се храни с плодове и зеленчуци, но не успее ли да си ги набави, се задоволява и с яйца или новоизлюпени пиленца. За закуска похапва и мишлета, дори и змии, стига да успее да се натъкне на такива. Онова обаче, което привлича броненосеца така, както магнитът привлича желязото, е сочният и разложен животински труп. В Аржентина, където разстоянията са огромни, а стадата многобройни, често се случва да умре някоя болна или стара крава и трупът й да остане да лежи незабелязан в тревата; слънцето бързо го разлага, вонята се разнася далеч наоколо из пампата и нападналите го мухи започват да жужат като рояк пчели. Стигне ли до носа на хранещия се с растения броненосец, вонята му действа като покана за банкет. Той напуска своята дупка и обикаля, докато не открие превъзходното лакомство — огромното, червясало и сервирано на тревата блюдо. След като се натъпче до насита с разложено месо и червеи, броненосецът не е в състояние да остави трупа, върху който е останала толкова много храна, затова се завира под него. Той спи, докато смели храната си и отново почувства глад. След това е достатъчно да изпълзи, за да попадне направо на трапезата. Много рядко броненосец ще изостави някой изгнил труп, преди да оглозга и последния къс месо от вече побелелите кости. Едва тогава с щастливата въздишка на преситено животно той се завръща у дома си и започва да очаква с надежда следващата гибел на някоя крава или овца. Въпреки своя извратен вкус, броненосецът се смята за отлична храна, неговото месо напомня нещо средно между телешкото и месото на прасенце сукалче. Пеоните често го залавят, поставят го в бъчва и там го угояват, докато стане за клане. На пръв поглед може би е твърде противно да се яде животно, проявяващо вкус към мършата, но, от друга страна, и свинете имат някои твърде отблъскващи гастрономични навици.
Пампата има и друг жител, и колкото навиците на броненосеца са противни, толкова неговите са очарователни, но аз нямах удоволствието да го срещна. Това е вискачът, гризач голям колкото среден териер и със същото ниско туловище. Муцунката му прилича на заешка и е украсена с лента от черна козина, която се простира от носа към окото. Под тази лента козината е сиво-бяла, а под нея нова черна лента, така че човек остава с впечатлението, че животното е имало желание да се маскира като зебра, но после се е отказало по средата на работата. Вискачите живеят в колонии до четиридесет животни в големи подземни дупки, наречени вискачирници.