Вискачите са бохемите на пампата. Те водят много непринуден начин на живот и техните обширни подземни обществени жилища обикновено са изпълнени с най-различни техни приятели, нанесли се да живеят при тях. Американските кукумявки си изкопават малки апартаментчета в страничните стени на коридорите на вискачите. Понякога в неизползваните ъгълчета на общежитието, изпълняващи тук ролята на тавански помещения, се настаняват змии.
Когато вискачите разширят своето жилище и някои от тунелите се освободят, в тях моментално заемат място един особен вид лястовички. В много от вискачирниците живеят по-разнообразни обитатели, отколкото в пансионите на Блумсбъри. Докато тези наематели се държат прилично, вискачите не се обезпокояват ни най-малко от това, доколко е заселено тяхното подземие. Според мен художествените вкусове на вискачите са силно повлияни от сюрреализма. Земята непосредствено около входа на подземията им е лишена, от каквито и да е следи от зелена растителност, така като главните входове на колониите са оградени от същински танцувални площадки, отъпкани здраво от преминаването на безброй малки крачета. Тези плешиви места сред пампата служат за своеобразни зали, където вискачите уреждат своите художествени изложби. Те натрупват внимателно дългите сухи и кухи стъбла на магарешките бодили на купчини и ги примесват с камъни, клонки и коренища. За да станат тези натюрморти още по-привлекателни, вискачите прибавят към тях всичко, което привлича вниманието им. Пред една от вискачирниците успях да разгледам обичайната купчина от клонки, камъни и стъбла на магарешки бодили, между които с голям вкус бяха поставени няколко консервени кутии, три парченца станиол, осем червени пакетчета от цигари и един рог от крава. Тази необикновена изложба, подредена с такова внимание и любов сред безкрайната и пуста пампа, събуди в мене страстно желание да видя някой вискач сред естествената му среда. Представих си как закръгленото малко животинче с тъжната ивичеста муцунка клечи на лунната светлина пред входа на своята дупка, погълнато от работата по подреждането на своята изложба от сухи растения и разни други предмети. Едно време вискачът е бил едно от най-разпространените животни в пампата, но неговият вегетариански вкус и упоритостта, с която почиства тревата от големи участъци земя за уреждане, на своите художествени изложби, са му навлекли гнева на земеделците. Фермерите им обявили война и вискачите били тормозени, избивани и изгонвани от техните стари местообитания.
Ние не успяхме да уловим нито един вискач, нито пък, както вече казах, успяхме да зърнем такъв. Това е единственият представител на аржентинската фауна, който за голямо мое съжаление не успях да срещна.
Интерлюдия
Въздухоплавателната компания ни уверяваше, че като докараме нашите животни в Буенос Айрес, само за двадесет и четири часа ще можем да ги изпратим за Лондон. Ето защо, когато камионът ни се добра до околностите на столицата, аз позвъних в отдела за превозите, съобщих им, че сме пристигнали и ги попитах на кое място на аерогарата бих могъл да подслоня животните за през нощта. Те ме информираха с изискана любезност, че през следващата седмица няма да имат възможност да изпратят животните за Лондон и че на територията на аерогарата няма къде да ги подслонят. Да се окажете в средата на Буенос Айрес с пълен камион животни, без да има къде да ги подслоните, меко казано, беше малко смущаващо.
Когато разбра нашето затруднение, шофьорът ни разреши любезно да оставим животните в камиона за през нощта, но на следващата сутрин трябваше да ги разтоварим, защото имал работа. Ние приехме неговото предложение с благодарност, паркирахме камиона близо до дома му и се заехме да храним животните. Незавършили още работата си, на Джеки й хрумна една идея.
— Сетих се! — възкликна тя. — Да телефонираме в посолството.
— Не можем да телефонираме в посолството и да ги молим да устроят нашите животни за цяла седмица — възразих аз. — Посолството не се занимава с такива въпроси.