— Попитай сеньор Фернандес дали не може индианците да ни помогнат да го преобърнем, тогава ще се опитам да я уловя.
Зачаках, докато се предаде моята молба, а след това Фернандес се разпореди и цялата група индианци, като се побутваха и кискаха като ученици, се отправи бързо към ствола и започна да почиства храсталаците около него. Когато поразчистиха, аз си отрязах подходяща пръчка и се подготвих за действие. За най-голямо разочарование на Рафаел аз му забраних да ми помага. Както вече обясних, дадох обещание на майка му, че каквото и да го карам да върши, то няма да има нищо общо със змиите. След кратък спор, по време на който Рафаел едва не избухна, аз го убедих да се отдръпне на безопасно разстояние. После кимнах с глава на индианците, те пъхнаха своите мачете под ствола, преобърнаха го и си плюха на петите.
Когато стволът се претърколи, от вдлъбнатината под него изпълзя с елегантни движения дебела кафява змия, дълга около метър и половина. Тя измина около два метра, забеляза внезапно, че се приближавам към нея и спря. Когато се приведох напред, за да я притисна към земята, тя направи нещо поразително: повдигна на повече от петнадесет сантиметра над земята плоската си възтежка глава и започна да издува кожата на шията си. Кожата бавно се изду и скоро пред очите ми се появи змия, наподобяваща кобра. В света има не една змия, която може да издува кожата на шията си по подобие на кобрата, но при тях всичко се ограничава със слабо издуване, което е несравнимо с красиво разпуснатата качулка на кобрата. И точно тук, в сърцето на Чако, в един континент, в който въобще не се срещат кобри, аз се натъкнах на змия, дотолкова приличаща на кобра, че дори професионален азиатски укротител на змии можеше да бъде извинен, ако посегнеше към музикалния си инструмент. Спуснах внимателно пръчката, за да я притисна към земята, но змията разбра моите намерения. Тя наведе глава и се плъзна бързо и ловко към най-близките храсти. След един-два несполучливи опита да я притисна към земята, аз пъхнах отчаян пръчката под извиващото й се тяло, когато тя почти се мушкаше вече в храстите, и я отхвърлих отново на разчистеното място. Действията ми раздразниха моята жертва, тя замръзна на мястото си и впери поглед в мен с отворена уста, после отново се отправи решително по посока на най-близкия храст. Аз пак тръгнах след нея, пъхнах пръчката под тялото й, вдигнах я във въздуха с намерение да я изхвърля на предишното място, но този път змията си бе наумила нещо друго. Когато разбра, че я вдигат, тя огъна яростно тяло във въздуха, разду до краен предел шия и се хвърли странично към мен с отворена уста. За щастие отгатнах своевременно намерението й, дръпнах се бързо назад и тя мина на косъм от крака ми. Змията падна на земята и замря. Изчерпила всички свои хитрости, тя вероятно реши да се откаже от неравната борба. Аз я вдигнах за шията и я пуснах в една торба без допълнителни затруднения. Джеки пристъпи към мен и ме изгледа с упрек.
— Ако не можеш да живееш без подобни лудории — каза тя, — ще ми бъде по-приятно да не ги вършиш пред очите ми.
— Едва-що не те ухапа — забеляза Рафаел с разширени от вълнение очи зад очилата.
— Впрочем каква е тази змия? — попита Джеки.
— Не зная. Смущава ме качулката, макар и да ми се струва, че някъде съм чел за нея. Като се върнем, ще я огледам внимателно.
— Отровна ли е? — попита Рафаел и приседна върху ствола на поваленото дърво.
— Не вярвам… във всеки случай не може да е чак толкова отровна.
— Спомням си как веднъж в Африка обяви една змия за безопасна, а когато те ухапа, оказа се точно обратното — подхвърли Джеки.
— Случаят беше съвсем различен — обясних аз, онази змия приличаше на един безобиден вид, затова я вдигнах от земята.
— Точно така, а тази тук прилича на кобра, затова я вдигна от земята — съкруши ме с моите собствени думи жена ми.
— Стани от този ствол, Рафаел — обърнах се аз към Рафаел и с това промених темата на разговора, — под кората му може да има скорпиони.
Рафаел скочи от мястото си, а аз взех мачете от един индианец, пристъпих към ствола и започнах да беля изгнилата му кора. След първия удар заваля същински дъжд от ларви на бръмбари, както и една голяма стоножка. След втория, освен ларви се показаха два бръмбара и една дървесна жаба с унил вид. Продължих да работя спокойно по продължение на ствола, пъхах тук-там върха на мачете, откъртвах кората и я отделях с меко хрущене от дървото. Като че освен удивителната колекция от насекоми, нямаше нищо друго. Когато обаче откъртих парче кора около мястото, където беше седял Рафаел, отдолу се показа приблизително петнадесетина сантиметрова змия, дебела колкото цигара. Изпъстрена с весели черни, кремави, сиви и яркочервени ивици, тя изглеждаше много красива.