Ние останахме много доволни, че Сара пристигна толкова малка в лагера, тъй като имах възможност не само да наблюдавам ежедневно нейното развитие, но и да науча твърде много за семейството на мравоядите. За пример може да послужи начинът, по който животното използваше ноктите си. Предните лапи на мравояда са устроени така, че при ходене животното се опира на ставите и двата големи нокътя се извиват навътре и нагоре. Основното предназначение на тези нокти естествено е да разравя с тях коравите мравуняци и да си набавя необходимата храна. Виждал съм как възрастни животни използват ноктите си като гребени, с които разчесват козината си. В началото Сара използваше ноктите си само за да се залавя за нещо, защото женската винаги носи малкото върху гърба си. Изкривените назад към дланите нокти на възрастното животно, наподобяващи остриетата на сгъваеми ножчета, притежават огромна сила. Ето защо не се учудвах ни най-малко, когато Сара се залавяше за нещо и бе почти невъзможно да я откачим от него. Както вече споменах, най-незначителното движение на предмета, за който се държеше, я караше инстинктивно да се хваща още по-здраво за него. Ето защо носенето на малките върху гърба положително е болезнено за женските мравояди.
При ядене Сара също си служеше с ноктите. Когато сучеше от своята бутилка, тя се хващаше с единия нокът за палеца ми, а другия повдигаше, като че отдаваше чест. От време на време, приблизително на всеки петнадесетина секунди, тя отпускаше този нокът и притискаше с него биберона. В резултат на това той се огъваше и аз очаквах всеки миг да го пробие. Колкото и да се мъчех, не успях да я отуча от този навик. Женският мравояд страда от ноктите на своето малко не само докато го носи върху гърба си, но и по време на храна. Известно впечатление за силата, с която стискаше Сара, може да се получи от следния факт: веднъж поставих празна кибритена кутия върху дланта на предната й лапа и когато Сара едва-едва я присви, нокътът й премина свободно през кутията, а когато я стисна истински, тя моментално се смачка. Интересното в случая е, че поставих кутията ребром, а не на широката страна, така че съпротивлението беше значително по-голямо.
Най-трудният период при отглеждането на новородено диво животно е първата седмица. Дори животното да се храни добре, вие не можете да разберете дали усвоява млякото, което поема. Ето защо през първите седем дни особено внимание трябва да се обръща на екскрементите, да се проверява дали не са много корави, или много меки, дали консистенцията е повече, или по-малко нормална. Диариите или запекът сочат, че храната е или твърде обилна, или пък не съдържа достатъчно количество хранителни вещества, като и в двата случая трябва да се разнообразява диетата. През първата седмица Сара едва не ни подлуди. Преди всичко изпражненията й бяха малко и което ни обезпокои най-много, облекчаваше се само веднъж на два дни. Реших, че млякото, което й давахме, не е достатъчно хранително, затова повиших неговото витаминно съдържание, но нямаше никакъв резултат. Започнах повече и по-често да я храня, но тя продължаваше да се придържа към четиридесет и осем часовите си интервали. Тогава реших, че запекът се дължи на недостатъчно движение, макар че носеното върху гърба на майка си новородено мравоядче едва ли се движи кой знае колко, с изключение може би по времето, когато майка му търси храна. Ето защо двамата с Джеки започнахме да се разхождаме ежедневно по половин час, а Сара се тътреше с възмутени крясъци след нас и се опитваше да се покатери по краката ни. Тези принудителни разходки не донесоха никакъв резултат, а Сара се отнасяше с такова явно нежелание към тях, че се принудихме да се откажем. След това тя се залежа по цял ден в своя сандък, дремеше, хванала здраво своя напълнен със слама чувал, а коремът й се подуваше все повече и повече. След това настъпи великият момент, Сара облекчи стомаха си, той придоби нормалните си размери и само след няколко часа — до следващото хранене фигурата й отново стана стройна и грациозна. Тъй като тази необикновена биологична функция на червата не й причиняваше никаква вреда, в края на краищата престанах да се безпокоя, направих извод, че това се случва с всеки новороден мравояд. Убеден съм в този извод, защото след като Сара малко поотрасна и започна да спи без своя чувал, червата й заработиха нормално.
Най-голямото удоволствие в живота на Сара беда я прегръщат, а и тя на свой ред да прегръща. Когато я притисках към гърдите си и я придържах с една ръка, чувствах, че се хваща по-безболезнено за мен, но Сара най-много обичаше да лежи на раменете ми. Независимо къде се хващаше за мен, малко по малко, като се надяваше, че не я забелязвам, тя пълзеше нагоре, докато се добереше до раменете ми. Отначало не обичаше да я поставят обратно на земята и надаваше отчаяни писъци. Когато я вдигах на ръце, чувствах как сърцето й бие като механичен чук и тя се залавяше като безумна за нещо. Съгласяваше се да остане на земята при условие, че се държи за нас, макар и за някой крак, понеже това й придаваше чувство на сигурност.