Когато стана на един месец, Сара не се страхуваше толкова много да остане на земята, но предпочиташе Джеки или аз да сме някъде наблизо. Както при всички останали мравояди и тя имаше много слабо зрение и ако се отдръпнехме на повече от метър и половина от нея, тя не ни забелязваше дори да се движехме. Сара определяше местонахождението ни единствено по миризмата или по шума. Когато заставахме неподвижно и мълчаливо, Сара се въртеше на едно място като пумпал и извиваше неистово дългата си зурличка във всички посоки в желанието си да ни открие.
Колкото повече растеше, толкова ставаше по-игрива. Изминаха дните, когато се изтягаше върху чувала като римски патриций, и ние я вземахме от клетката, за да я нахраним. В момента, в който отваряхме вратичката на нейната клетка, тя изхвръкваше отвътре като вихър, дишаше тежко от възбуда и така настървено се залавяше за бутилката, като че не бе слагала нищо в уста в продължение на много седмици. Вечер винаги се оживяваше най-много и след вечеря енергията й стигаше своя връх. Коремът й се издуваше като космат барабан, но това не й пречеше да се отдава с удоволствие на бокса, стига само да я дръпнехме леко за опашката. Тя хвърляше късоглед поглед през рамо и повдигаше бавно над глава една от силните си предни лапи, а след това започваше да се върти с невероятна бързина и да нанася удари. Ако след това покажех ясно, че играта повече не ме интересува, тя преминаваше няколко пъти с делови вид край мен и влачеше наблизо и съблазнително опашка. Ако я хванех и дръпнех втори път за опашката, Сара променяше тактиката си. Този път се обръщаше веднага, изправяше се на задни крака, вдигаше предни лапи високо над главата, след което се захлупваше по очи, изпълнена с надеждата, че ръката ми ще се окаже под нея. Това се повтаряше няколко пъти, докато Сара изразходваше излишната си енергия. Тогава настъпваше следващият етап от играта. Аз я обръщах по гръб и започвах да я гъделичкам по ребрата, а в това време тя се чешеше блажено по корема с дългите си нокти. Когато се уморявахме, обявявахме Сара за победител и я понасяхме под мишница, а тя вдигаше във въздуха предните си лапи и ги кръстосваше над главата така, както правят шампионите. Сара привикна толкова много с тези вечерни игри, че когато по една или друга причина някоя вечер ги отлагахме, тя ни се цупеше през целия следващ ден.
Останалите наши любимци — Кай, Фокси и Пух наблюдаваха отношенията ни със Сара и ни ревнуваха от нея. Един ден, както се въртеше безцелно из лагера, Сара се насочи към мястото, където беше привързан Пух. Кай и Фокси я следяха внимателно, изпълнени с надеждата, че най-сетне ще си получи заслуженото. Пух стоеше безстрастен като същински Буда, поглаждаше корем с розовите си лапи и следеше замислен приближаването на Сара. Изпълнен с коварни замисли, той изчака, докато мине край него, наведе се напред, хвана я за опашката и се опита да я ухапе. На външен вид Сара изглеждаше бавна и глупава, но от нашите вечерни игри знаех, че когато пожелае, може да прояви много голяма сръчност. Така и стана. Сара мигновено се обърна и тресна силно и много точно Пух по главата. Той изненадано изпръхтя, побягна и се скри в своя сандък. Подушила кръв, Сара не искаше да изостави толкова лесно своя противник. Козината й щръкна, тя се завъртя в кръг с вдигнат във въздуха нос и се опита да определи накъде изчезна Пух. Зърнала неясно сандъчето, тя започна да му нанася свирепи удари, а Пух стоеше разтреперан от страх в него. Фокси видя, че Сара се приближава към него и побърза да се скрие зад един храст. Кай се настани самодоволно на върха на своя кол и започна тихо да бърбори на себе си. Минавайки наблизо, Сара забеляза Кай и понеже все още се намираше в лошо настроение, реши да му даде добър урок. Тя подскочи нагоре и му нанесе няколко ъперкъта. Колът се заклати застрашително, а Кай се държеше с последни сили на върха и крещеше с цяло гърло за помощ. Едва когато колът се наклони почти до земята, а Кай изпадна в същинска истерия, Сара реши, че е пълен победител и тръгна да търси нещо за прегръщане. От тогава никой от тримата не посмя да й направи какъвто и да е номер.