След това се заех с разните видове папагали, които с големи усилия успях да изгоня от клетките. Когато най-сетне сторих това, те накацаха по едно близко дърво, отказаха да се отдалечават на по-голямо разстояние и от време на време огласяваха въздуха със силните си крясъци. Точно в този момент до ушите ми достигна остро и тържествено цвъртене. Обърнах глава и видях, че Дракула се връща в лагера, явно успяла да намери обратния път. Улових ибиса и отново го занесох при блатото, но по пътя срещнах тигровия бик. Запътил се бързо и с решителен израз към лагера, той прелиташе тежко от дърво на дърво. Отпъдих и двете птици към блатото и подгоних черноликия ибис и кариамите. Изпълнен с мъка, аз направих голяма грешка, като пуснах едновременно и двата вида кариами. Преди да се опомня, около мен се разрази истинска буря от перушина и въздухът се огласи от възмутени крясъци — всяка птица се стараеше да докаже своето превъзходство над останалите. Успях да ги разделя с помощта на една метла и да ги прогоня в различни посоки из храсталаците. Разгорещен, развълнуван и малко възмутен, че птиците ми оказват толкова малка подкрепа в отвратителната ми задача, забелязах неочаквано, че папагалите са се възползвали от случая, спуснали са се от дървото и сега стоят върху своите клетки и ме гледат с печални очи, очевидно очакващи да отворя вратичките и да ги пусна вътре.
Реших за момента да не обръщам внимание на птиците и се заех с бозайниците и влечугите. Отделих двата броненосеца, които вземахме с нас и прогоних другите в близката гора. Останалите животни разпръснах в кръг около лагера, с лице към равнината, изпълнен с надеждата, че ще се чувстват добре. За мое най-голямо облекчение държанието на влечугите бе чудесно. Те не проявиха ни най-малкото желание да останат в лагера и забързаха с удоволствие към блатото. С чувството, че съм свършил предостатъчно работа за сутринта аз се отправих към къщи да похапна нещо.
Обедът премина в унило мълчание и веднага след него излязохме навън и се заехме с останалите наши питомци. Онова, което видяхме, щеше да е извънредно забавно, ако не бе изпълнено с толкова много печал.
В единия от ъглите на лагера Дракула, тигровият бик и черноликият ибис се караха за късче изоставена от Пух сланина. Край купчината неизмити съдинки се хранеха триивичестите броненосци и приличаха на оживели гюлета. Около опустелите клетки подобно на часови пристъпяха кариамите, а Тръсниопашко се разхождаше възбудено нагоре-надолу като учител, чийто клас е избягал от час. Папагалите продължаваха да стоят с тъжен вид върху покривите на своите клетки. Само два от тях, очевидно отегчени от очакване, бяха предприели решителни мерки, разкъсали телената мрежа и се промъкнали в клетката. Накацали по напречните пръчки, те ни гледаха с изгладнели погледи и издаваха своеобразно хрипливо ръмжене, с което някои южноамерикански папагали изразяват своето възмущение. Двамата с Джеки приседнахме на един сандък и безпомощно ги огледахме.
— Какво да ги правим? — попита най-сетне Джеки.
— Нямам ни най-малка представа. Не можем да ги оставим да се разхождат така наоколо. Ще ги избият в момента, в който си тръгнем оттук.
— Опита ли се да ги прогониш по-далече?
— Опитах всичко, не съм ги натупал още с пръчка по главите. Чисто и просто не желаят да си отиват.
По това време Дракула се отказа от борбата за късчето сланина в полза на водния бик и на ибисите и правеше най-настойчиви опити да се промъкне в своята клетка през телената мрежа, през която не би могло да премине дори колибри.
— Много ми се иска — изрекох злорадо аз — някой от онези поплювковци да можеше да види всичко това.
— Какви поплювковци?
— Онези сантиментални всезнайковци, които непрестанно ми натякват колко е жестоко да затварям бедните диви животни в малки дървени сандъчета. Много ми се иска да видят с какво „желание“ се втурват нашите космати и пернати събратя към свободата, щом като им се предостави такава възможност.
Една от кариамите дойде при мен и започна да кълве връзката на обувките ми, смятайки я вероятно за огромен червей. Дракула в края на краищата се отказа от опитите си да се вмъкне в собствената си клетка. Той се задоволи да се провре между дървените решетки, да влезе в клетката на ибисите и сега седеше вътре, цвъртеше възторжено и ни гледаше със замъглени очи.