Рун опита да се възпротиви, но лъвчето не пускаше ръката му.
Гласът заговори отново, този път леко развеселено.
- Май другарят ви няма да тръгне без теб, свещенико. Добре, влезте всички, но само до първата стая.
Джордан потупа лъвчето.
- Добра работа, приятел. А аз си помислих, че ще се наложи да киснем тук.
Водени от Рун и лъвчето, те влязоха един след друг.
Ерин огледа преддверието зад вратата. Две факли на железни скоби в стените осветяваха помещение колкото гараж за две коли, изсечено в гранита. В отсрещната стена имаше засводен вход, но нямаха право да минават през него.
Поне засега.
От входа се появи някакъв мъж.
- Чувствайте се като у дома си - поздрави ги той, но предпазливо запази дистанция. - Аз съм Юг дьо Пайен.
Външният му вид и поведението му изненадаха Ерин. Тя очакваше да срещне средновековен отшелник в проста груба дреха, някакво подобие на Франциск Асизки. Вместо това мъжът носеше панталони в цвят каки и дебел вълнен пуловер. Приличаше на фермер или рибар и нищо не показваше, че някога е бил свещеник.
Вгледа се в кръглото му лице, в големите кафяви очи, в къдравата черна коса. Изглеждаше добронамерен. Държеше ръцете си отпуснати отпред, сякаш за да покаже, че не е въоръжен.
- От доста време Орденът на сангвинистите не се е занимавал с мен - каза домакинът. Гласът му бе дълбок и дрезгав, сякаш не го използваше често. Той впери поглед в Елизабет и леко ѝ кимна. - И виждам, че сте довели човек от далечното ми минало. Добре дошли, графиньо Батори.
- Вече съм сестра Елизабет - поправи го тя и докосна кръста на гърдите си.
Той повдигна изненадано вежди.
- Наистина ли?
Тя само сви рамене.
- Значи наистина живеем в интересни времена - каза мъжът. - И изглежда, че графиня... исках да кажа, сестра Елизабет не е единственият интригуващ член на компанията ви.
Юг дьо Пайен ги приближи, загледан в лъвчето. Когато стигна до него, погледна Рун.
- Може ли?
Рун отстъпи крачка назад.
- Той сам си е господар.
- Добре казано - рече Юг и протегна ръка, за да може лъвчето да я подуши.
То погледна Рун, който леко му кимна, и едва тогава проточи врат и подуши пръстите на мъжа. После, видимо удовлетворено, близна ръката на отшелника.
Юг му се усмихна.
- Забележително. Нещо напълно ново. Създание, белязано не от мрак, а от светлина. Мога ли да попитам как го намерихте, отец Корза?
Рун се изненада, че Юг знае името му, но Ерин подозираше, че този мъж знае много повече, отколкото можеше да се съди по любезното му държане. Не можеш да оцелееш векове, като се криеш от сангвинисти, без да развиеш таланта да си потаен и добре информиран.
- Убих майка му в египетската пустиня - обясни Рун. - Тя беше ранен бласфемари.
Юг се изправи.
- Предполагам, че е била от един от зверовете, имали нещастието да попаднат в онзи свещен взрив.
- Точно така - бавно каза Рун.
Това вече изненада и Ерин. Само шепа хора знаеха за онова събитие. В момента повечето се намираха в това помещение. Значи отшелникът беше по-осведомен за ставащото в света, отколкото предполагаха.
- След като убих майка му, лъвчето дойде при мен - продължи Рун. - Взех го, за да го спася.
- По правилата на вашия орден би трябвало да го убиете. Но въпреки това не сте го направили. - Юг поклати глава с шеговито неодобрение. - Знаете ли, че будистите смятат лъвовете за бодхисатви, синове на Буда? Смятат ги за същества, достигнали високо духовно просветление и останали в този свят, за да освободят другите от страданието. Наистина сте щастливец, че този лъв е избрал вас, отец Корза. Може би защото носите венеца на Рицаря на Христа.
Погледна Ерин и Джордан и добави:
- И идвате с Воина на Човека и Жената на Познанието.
- Откъде знаете толкова много за нас? - попита Джордан.
Въпросът му остана без внимание - Юг започна да гали лъвчето и бе възнаграден с доволно мъркане. Едва след това отново се изправи и се обърна към Джордан, но вместо да отговори, протегна ръка.
- Мога ли да видя скъпоценния камък, който носите в джоба си?
Джордан отстъпи крачка назад, но Ерин го хвана за лакътя. Нямаше причина да пазят тайни, особено когато домакинът им сякаш и без това ги знаеше. А те се нуждаеха от отговорите, които би могъл да им даде Юг дьо Пайен.
- Покажи му го - подкани го Ерин.
Джордан бръкна в джоба си и извади двете парчета от счупения зелен камък.