Юг ги взе и събра половините в дланта си. После вдигна камъка към светлината на факлите, сякаш за да провери знака под повърхността му.
- Минаха векове, откакто го видях за последен път, когато бе все още непокътнат и непокварен.
Върна парчетата на Джордан. Спря за момент, наклони глава настрани и разгледа шарките по кожата му.
- Май наистина сте подходящият носител на този камък.
Ерин се възползва от думите му, за да обясни причината, поради която са дошли тук.
- Търсим още два камъка. Подобни на този.
Юг ѝ се усмихна.
- Грешите. Другите два изобщо не са като този.
- Значи знаете за тях? - Рун пристъпи напред. - Смятаме, че те са ключът към...
- Към изпълнението на последното ви пророчество.
- Ще ни помогнете ли? - попита Ерин.
Преди Юг да успее да отговори, лъвчето жално из- мяука. Беше гладно.
- Май първо трябва да се погрижим за по-належащи неща. - Юг посочи входа, който водеше навътре в планината. - Заповядайте в дома ми. Имам кърпи, храна и вино за онези, които се нуждаят от тях.
Почеса лъвчето по главата.
- Както и месо и мляко за теб, приятелю.
Ерин последва Юг дьо Пайен, който ги поведе навътре към тайните, скрити в тази планина.
„Но можем ли да му се доверим?“
30.
19 март, 16:48
Пиренеите, Франция
Рун отпусна ръка върху главата на лъвчето и прекрачи прага след Юг. Зад вратата имаше спирално стълбище, изсечено в скалата. Докато се изкачваха, минаха през няколко площадки, водещи към други нива, затворени с яки врати. Рун си представи лабиринта от тунели, пресичащи планината.
Но домакинът им продължаваше да ги води нагоре, вдигнал димящ факел.
Стълбището свърши с поредната врата, този път обкована с желязо.
- Отворете! - извика Юг.
Дебелата врата се отвори. Рун последва Юг и се озова в нещо като църква. Отляво бе високата порта, която бяха видели през водопада. В момента беше затворена, но въпреки това той чу приглушения рев от другата страна и си представи гледката, когато двойната порта е отворена към падащата водна завеса, осветена от изгряващото слънце.
Прозорците от двете страни и над вратата бяха покрити със стъклописи, дело на истински майстор. Кръгът над портата беше зает от съвършена роза, чиито листчета сияеха във всички оттенъци на червеното. По-малките странични прозорци бяха украсени от цъфнали дървета с накацали по клоните им гълъби и гарвани, а сенките им криеха елени и вълци, агнета и лъвове, живеещи в пълна хармония.
Рун влезе по-навътре, но предупреди другите да останат назад.
Не бяха сами.
В сенките в другия край на църквата се спотайваха четирите рунтави кучета, които ги бяха нападнали в гората. Имаше и други зверове, чиито алени очи светеха, разкривайки прокълнатата им природа. Забеляза двойка адски вълци, черна пантера и огромна горила, опряла предните си лапи в пода.
- Не се бойте - каза Юг и се дръпна настрани с факела. - Вие сте мои гости... докато не кажа друго.
Рун тръгна с останалите, но ги държеше по-надалеч от опасната менажерия. Алените очи ги следяха с не по-малко подозрение. Рун се намръщи на състоянието на малката катедрала. В нефа нямаше скамейки, а каменният под бе покрит със слама. Покрай стените имаше походни легла, а по-малките странични параклиси бяха заградени и зад тях се виждаха дървени корита и купчини сено.
София побутна Рун и кимна към високите слаби фигури, стоящи до мраморните статуи.
Стригои.
Поне дузина.
Доколкото виждаше, нямаха оръжия, освен може би градинските инструменти, подпрени на стените - гребла, мотики и лопати.
- Не е нужно да се боите от никого тук, отец Корза - каза Юг.
Рун се надяваше домакинът им да казва истината. Огледа се. Стените бяха облицовани с бели тухли и се извисяваха във величествени готически арки. От тавана висяха огромни полилеи от ковано желязо, покрити със застинал восък.
Дори там горе се размърдаха някакви същества.
Юг забеляза накъде гледа Рун, вдигна ръка и изсвири.
От полилея се отдели черна сянка, която се спусна надолу и кацна на китката му.
Беше абаносовочерен гарван с пламтящи очи. Клюнът му бе като копие, ноктите - хищни и закривени. Юг нежно разроши перата по шията му. Птицата наведе глава и потърка пръста му в отговор.
- Това е Мунин. - Юг погледна нагоре. - Хугин също трябва да е някъде там. Или е излязъл на лов.