- Как може убиването да е правилно? - попита Рун.
Франческа скръсти тънките си ръце.
- Вземаме кръвта само на онези, които страдат, или на такива, които причиняват страдание на други.
- Целта ни е да сложим край на страданието - продължи Юг. - Откриваме онези, които изпитват ужасна болка и искат да умрат. Които са така съсипани от болест, че никога няма да се възстановят. Слагаме край на живота им с милост, благосклонност и радост.
Като свещеник Рун бе прекарал много време с умиращи. Макар да бе ужасен от идеята, че убиването може да е проява на милост, той знаеше, че човекът е създал технологии, които да предотвратят смъртта, но често изглеждаше, че тези методи се използват само за продължаване на страданието, за отсрочване на неизбежния край отвъд отреденото от природата.
Юг въздъхна.
- А когато не откриваме други, понякога отнемаме живота на онези, които причиняват страдание на невинните. Насилници, убийци. Но честно казано, рядко ни се налага да прибягваме до тези неща. Както казах, изхранваме се с колкото се може по-малко кръв.
Джордан се намеси и им напомни, че не са дошли тук за подобни разговори.
- Всичко това е чудесно, но какво ще ни кажете за другите два камъка?
- Притежавам единия от тях - призна Юг. - Но трябва да го заслужите. Да докажете, че сте достойни да го носите оттук нататък.
- Как да го заслужим? - попита Джордан.
- Вашата Жена на Познанието трябва да се докаже. - Погледът на Юг се спря върху Ерин. - Тя трябва да покаже своето разбиране и да открие къде е скрит камъкът. А също и вниманието си, за да разбере къде трябва да бъде занесен той.
17:07
„Страхотно - сардонично помисли Ерин. - Ще е като разходка в парка“.
По време на полета беше чела за Юг дьо Пайен и ролята му като основател на тамплиерите, но едва ли беше научила и една десета от онова, което щеше да й е нужно, за да се изправи пред предизвикателството му.
Юг стана от табуретката и пусна ранената лисица да се върне в бърлогата си в сенките.
- Е, Жено на Познанието, какво можете да ми кажете за това място?
Ерин огледа параклисите, сводовете и стените, забеляза типичната за всички църкви кръстовидна форма, но погледът ѝ се спря върху най-уникалния детайл - тавана.
- Не съм специалист по средновековна църковна архитектура - призна тя. - Но част от украсата е подобна на онази от параклиса „Сен Кристоф“ в Монсон, който е бил построен от тамплиерите - ордена, основан от самия вас.
- Помня строежа му.
Ерин прие думите му за положителен знак и разгледа фреските по-внимателно. Това ли беше изпитанието за нейното „разбиране“? Може би трябваше да разгадае някаква загадка там горе?
Затърси подсказки. Сред калейдоскопа от червени звезди и сини колела имаше и други мотиви - луни, слънца и най-различни геометрични фигури. Виждаше влияния от ислямската и египетската култура. Колелото с многото спици определено изглеждаше будистко. Картината започна да се размазва пред нея поради огромните си размери и диехармония.
Започна да подозира, че това е направено нарочно, за да накара гледащия да не види гората от многото дървета. Наистина бе нужно осъзнаване, за да игнорира хаоса и да види скритата зад него истина.
Гледаше нагоре и бавно започна да отделя иконографията на всяка една култура от огромния стенопис, да го върти в ума си, да го преценява отделно от другите. Уви, упражнението не ѝ донесе нищо съществено. Запита се дали мотивите не са примери от културите, посетени от Юг след като е напуснал Църквата. Кардинал Бернар бе казал, че е пътувал много по света, преди да се установи във Франция.
„Но как ми помага това?“ Тя затвори очи. „Какво не виждам?“
И тогава разбра.
Отвори очи, мислено махна символите от тавана и затърси истината зад шума, зад какофонията на човечеството.
Гората зад дърветата.
След като украшенията бяха махнати, остана само едно нещо, нарисувано на заден план сред бъркотията.
Звездите.
Те бяха вечни.
- Хартия - каза тя и протегна ръка. - И нещо за писане.
Рун затършува в раницата й и извади бележник и химикалка. Ерин почна да прерисува звездите, като разпознаваше съзвездията. Някои бяха по-големи от други, по-явно представени. Техните звезди бяха с шест лъча, а не с пет като останалите.
Докато работеше, чу Джордан да се противопоставя на Юг.