- Не можете ли просто да ни кажете?
- Това е изпитание - непреклонно повтори Юг. - Тримата трябва да докажат, че са достойни за мисията си.
- Тогава моето изпитание какво е? - не отстъпваше Джордан.
- То вече мина. В гората пожертвахте живота си без бой и доказахте, че сте Воин, който може да постигне целта си чрез мир и без насилие.
- А какво е моето? - попита Рун.
- То дойде с теб. - Юг кимна към лъвчето. - Ти, Рицарю на Христа, се смили и спаси създание, за което смяташе, че е родено в мрак, като престъпи правилата на ордена си да го убиеш на място. За подобна милост ти получи чудо от светлина и благодат.
„А сега е мой ред“ - помисли Ерин.
Прииска ѝ се да беше получила по-просто изпитание. Но тя беше Жената на Познанието. Трябваше да се справи сама.
Направи последно сравнение между звездната карта на тавана и нарисуваното от нея и отиде при Юг с бележника си. Чувстваше се като ученичка, извикана на дъската да покаже решението на задача.
- Звездите - каза тя. - Тях искахте да осъзная през целия шум горе.
Юг се усмихна, но не каза нищо.
„На прав път съм“.
Спомни си херметическия принцип, често свързван с тамплиерите: „Каквото горе, това и долу“. Звездите са били средство за ориентиране от зората на цивилизацията - да използваш разположението им горе в небето, за да откриеш смисъла долу на земята.
Мислеше на глас, като крачеше напред-назад.
- Трябва да разбера къде на земята небето се вижда по този начин, но за целта трябва да зная и конкретната дата.
Загледа страницата в бележника си. Откроените съзвездия бяха свързани с пролетта - Рак, Лъв, Дева...141
Трябваше да е пролетно небе.
И тогава си спомни стенописа от къщата на Едуард Кели, показващ планинско езеро и отприщването на ада. Елизабет беше превела чешкия надпис отдолу - пролетно равноденствие.
Може би това беше отговорът, но тя искаше потвърждение. Намръщи се и си спомни, че беше видяла думи на латински, изписани на тавана. Почти изтича обратно и ги затърси, сламата шумолеше под краката ѝ. Гледаха я - както хората от нейната група, така и много алени очи. Накрая откри надписите - единият беше с червени букви в източната страна на църквата, а другият със сини, от западната страна.
Две думи.
Aequus и Nox.
Затвори с облекчение очи.
Equinox. Равноденствие.
Върна се при другите с разтреперани крака.
- Пролетното равноденствие. Това е датата. - Посочи с бележника си звездната карта. - Значи трябва да разбера в коя точка на света ще се вижда точно това небе по време на утрешното равноденствие.
Джордан извади телефона си, който беше прибрал в найлонов калъф.
- Имам приложение за това. Всеки добър войник държи подръка средство за навигация.
Ерин погледна Юг, за да се увери, че могат да използват модерните технологии.
Той сви рамене.
Тя показа страницата на Джордан.
- Можеш ли да откриеш това?
- Ще опитам. - Той снима страницата и затърси съответствие. - Вече мога да ти кажа, че Лъв е на погрешно място. Поне за небето над Франция.
- Тогава открий къде е правилното му място - подкани го тя.
Забеляза, че Юг я гледа въпросително, сякаш тя пропуска нещо.
„Значи учителят иска да си спечеля допълнителни точки“.
Сви устни и отново насочи вниманието си към тавана. Три от по-маловажните пролетни съзвездия бяха свързани с виещи се линии.
Hydra, Crater и Noctua.
- Змия, чаша и сова - промърмори тя. Без никакъв проблем разбра значението им. „Змията най-вероятно е Луцифер, чашата спокойно може да е Потирът от пророчеството, а совата е символ на познанието в много култури от зората на времето“.
Погледна към раницата си. Беше казано, че Кървавото евангелие съдържа между кориците си цялото познание за вселената. Ерин насочи вниманието си отново нагоре, към по-тънките линии, които образуваха сложни завъртулки и спирали около трите съзвездия.
- Свързани са в едно цяло - каза тя.
На лицето на Юг се появи широка доволна усмивка. На Ерин ѝ се искаше да я изтрие от физиономията му и да получи истински отговори.
За щастие точно тогава Джордан вдигна телефона си.
- Намерих го!
Тя отиде при него.
- Ето го нощното небе над Франция.
Ерин погледна екрана и видя, че Джордан е отбелязал съзвездието Лъв.
- Намираме се горе-долу на четирийсет и трета ширина - обясни той. - По това време на годината Лъв би трябвало да е в най-западния край на небето, но на звездната карта на тавана не е така.