Тя погледна нагоре и осъзна колко различни са съзвездията там.
- Тогава къде на планетата може да се види това небе?
- Доста на изток, на около двайсет и осем градуса северна ширина.
- Възможно ли е да е Тибет? - попита Ерин. - Или може би Непал?
Джордан подсвирна с възхищение и вдигна телефона, за да ѝ покаже името, намерено от приложението му.
Катманду, Непал
17°30'N 85°30'Е
- Имай предвид, че това е приблизителен резултат - предупреди я Джордан. - Но горе е показан този район от света. Може да е навсякъде в Хималаите.
Джордан си представи стенописа от къщата на Кели, на който се виждаха три планини около тъмно езеро. Трябваше да е някъде в района на Непал.
„Но къде?“
- Как се сети, че е Непал? - попита Рун.
- От колелата и звездите на тавана. Това са будистки символи. Те са най-добре представени от символите на всички култури, изобразени горе. - Ерин вече говореше бързо, защото бе сигурна в онова, което казва.
- Онова колело там е колелото на трансформацията на Буда. Обръчът е ограничението, центърът представлява света, а осемте спици са Благородният осемкратен път, по който трябва да минеш, за да сложиш край на страданието.
Ерин се обърна към Юг.
- Там сте се научили да медитирате, нали? Пътували сте на изток, преди да се установите във Франция. Научили сте тези техники от будистките монаси.
Юг сведе глава в знак на съгласие.
Рун се намръщи.
- Но как биха могли будисти да ти помогнат да се справиш с прокълнатата си природа?
- Защото и самите монаси бяха стригои.
Изумление се изписа на лицата на сангвинистите и дори на Елизабет, макар че в нейното изражение имаше повече любопитство, отколкото шок.
Юг погледна към осветените прозорци.
- След като напуснах Църквата, скитах много години в опит да разбера какво представлявам. Последвах легендите за вечните монаси, за които се говореше, че живеят в Далечния изток и са безсмъртни като нас. Преминах през много трудности, докато ги открия, но винаги бях упътван напред, докато накрая стигнах до една долина между три върха, където щях да науча много за моята природа и за природата на света.
Елизабет първа наруши смаяното мълчание, което последва.
- И сте оставили описание, нали?
Юг повдигна изненадано вежда - а той вероятно рядко се изненадваше.
- Да.
Елизабет се обърна към Ерин, сякаш тя също би трябвало да знае.
И тя се сети.
Три върха.
Всичко идваше на мястото си.
31.
19 март, 17:43
Пиренеите, Франция
- За какво говори Елизабет? - обърна се Джордан към Ерин, когато забеляза познатото изражение, което се изписваше на лицето ѝ, когато разбере нещо.
Ерин взе телефона от ръката му.
- Нали имаш копия от снимките ми? От Венеция.
- Да...
Тя прехвърли снимките, като спря за момент на една, на която се виждаше самата тя, излизаща полугола от банята. Беше я снимал тайно в Кастел Гандолфо.
„Така де, какво тяло само“.
Ерин го погледна и го дари с бегла усмивка, но не търсеше тази снимка. Накрая я откри и вдигна телефона.
- На стенописа в къщата на Едуард Кели имаше нарисувани три върха. Тогава ми напомниха за нещо, което Елизабет ни беше показала във Венеция, но после в Прага настана лудница.
Обърна се към Юг.
- Това е прочута мозайка от катедралата във Венеция, а според прочетеното за вас Венеция е била любимият ви град в Италия. Прекарали сте много време там.
- Бих ли могъл да устоя? - призна той. - Невероятен град, буквално слял се с морето. Той разкрива много неща за дихотомията на отношението между човека и природата. Венеция е пример как човекът се бори да заобиколи природата и в същото време да бъде част от нея.
- Елизабет каза - продължи Ерин, - че точно тази мозайка от „Сан Марко“ е била поръчана от пражки алхимици, същите, на които сте дали зеления диамант.
Показа на всички снимката на мозайката. Тя представляваше триптих, на който черният дявол се изправя срещу Христос по три различни начина.
Сега и Джордан си спомни.
- Изкушенията на Христос.
- Вие сте поръчали мозайката, нали? - каза Ерин.
- Кели е нарисувал на стената на къщата си трите върха и долината на монасите - нещо, което сте споделили с алхимиците, когато сте им дали диаманта и сте представили също в мозайка в неподвластен на времето град, в базилика, която ще остане за векове. Изобразили сте долината със злато и стъклени плочки.