Джордан още не разбираше какво иска да каже Ерин.
Тя увеличи третото изкушение - числото три беше навсякъде - и показа областта под сандалите на Христос. Той стоеше на планини, в които имаше нещо като снежен глобус, сякаш ходи по вода.
- Права сте - рече Юг. - Такова познание не бива да бъде изгубено. Твърде важно е.
- Какво му е важното? - попита Джордан.
Вместо Юг отговори Ерин.
- В онзи синкав купол под краката на Христос има три чаши. - Тя погледна Юг. - Тези три чаши представляват трите камъка, нали?
- Да - потвърди Юг.
- Там сте ги видели за първи път - продължи Ерин. - Там сте ги намерили. Arbor, Aqua и Sanguis. Камъните на Градината, Водата и Кръвта.
- Точно така. В онази най-света долина, място на божествено просветление.
- Стига гатанки - намеси се Рун. - Къде са тези планини?
Юг не му обърна внимание.
- Доказахте се като достойна Жена на Познанието. Планините се издигат около място, известно като Свещената скрита долина на щастието.
Ерин затвори очи и се плесна по челото.
- Познато ли ти е мястото? — попита София.
- Само по репутация. Иска ми се да кажа, че съм попаднала на нещо от някое изследване, но всъщност прочетох за нея в едно списание. Чисто съвпадение.
- Не - обади се Юг. - Не съществуват никакви съвпадения.
- Какво е тогава? - презрително попита Ерин. - Да не би съдбата ми да е била да попадна на статията?
- Не. Няма такова нещо като съдба. Ние сме господари на собствените си съдби. - Юг обхвана с жест спотаената в сенките публика, при което гарванът, който още беше на рамото му, настръхна раздразнено. - Вашето разбиране и любопитство ви е накарало да видите и прочетете статията, която други биха пропуснали. И вашето внимаване ви помогна да си я спомните. Винаги сте била такава, Ерин Грейнджьр. Подозирам, че това ви е накарало да изоставите семейството си и да поемете в посока, различна от сляпото подчинение на вярата на баща си, да откриете свой собствен път към познанието и мъдростта. Съдба, късмет, съвпадение... тези неща нямат значение. Вие сте просто Жена на Познанието. Това е истинската ви природа. Това ви доведе при мен.
По време на това откровение Ерин се беше присламчила до Джордан, смаяна не само от факта, че този мъж познава миналото ѝ, но и от бързината, с която разкри същността ѝ.
Джордан я придърпа към себе си. Усети, че се е разтреперила, и започна да разбира как дори чудовища и зверове могат да се преклонят пред този тип.
- Къде е тази долина? - настоятелно попита Рун.
- Долината Тсум в Непал - отвърна Ерин. - Едва наскоро е отворена за туристи поради свещената ѝ история. Смята се, че там се е намирало легендарното будистко царство Шамбала. Или Шангри Ла, както е по-известна в западната култура.
Джордан имаше представа за тази история, но само от филми.
- Изгубено във времето място, където никой не остарява и не умира.
Това го накара да се замисли. Дали монасите стригои не бяха в основата на легендата?
- Има обаче и една друга история за Шамбала, която е по-важна за нашата ситуация - каза Ерин. - Чела съм, че вторият Буда, Падмасамбхава, благословил долината като място, което ще бъде преоткрито, когато светът наближи към края си, когато е станал твърде покварен, за да оцелее.
- Прилича ми точно на нашето време - рече Джордан.
- И тази долина наистина ли съществува? - попита Рун.
- Да - отвърна Ерин. - Отдавна е била свещено място за будистите. Там все още живеят монаси и монахини, а убиването е напълно забранено.
- Като тук - добави Джордан, като се чудеше дали Юг не е създал своето убежище като своя лична долина Тсум.
- Монасите, които ме учиха - обясни Юг. - Те живееха в един манастир в долината, построен между две огромни дървета, вечни като самите тях. Под едното медитираха. Наричаха го Дървото на просветлението. Под другото пиеха виното си. Това дърво се наричаше Дървото на вечния живот.
Ерин се дръпна от Джордан.
- Иначе казано, дървото на познанието и дървото на живота. От библейския разказ за Едемската градина.
Дори Елизабет изглеждаше втрещена.
- Да не твърдиш, че онова място, онази долина Тсум, е истинската Едемска градина?
София се намръщи.
- Как е възможно Едемската градина да е в Хималаите?