А после Легион влезе в тунелите, развеселен, че врагът е потърсил подобно убежище, че се е заобиколил с покварените, които така лесно можеха да се обърнат срещу него. Продължи напред и с всяко негово докосване бурята набираше сила в тъмното сърце на планината.
С всяка стъпка в леговището на отшелника очите му се умножаваха, гласът му се засилваше. Робите му призоваваха други при него. Те се събираха като нощни пеперуди около студения му пламък, за да подсилят редиците му още повече.
Последва силите си още по-навътре - докато не чу познатото туптене на сърца.
Трескавото трептене на Жената, гръмовните удари на Воина.
Двамата, които едва не унищожиха съсъда му.
Яростта пламна в него и той вдигна ръка и заповяда:
„Вървете“.
Бурята му забушува през тунелите, за да се разрази върху враговете. Легион знаеше, че те вече са се сдобили с втория камък - огнената му песен бе стигнала до него. След като вече знаеше, че камъкът е намерен, той вече не се нуждаеше от другите, дори от Рицаря.
Даде последната си заповед, изпълвайки с желанието си смълчаните сърца на армията си.
„Избийте ги. Всички“.
18:50
Следван плътно от лъвчето, Рун грабна една коса.
София вече държеше брадва в едната си ръка и чук в другата.
Елизабет вдигна лопата.
Рун се обърна точно когато фигурите изригнаха от един тунел в дъното на църквата и връхлетяха върху събралите се там стригои и бласфемари като разбиваща се в скалите вълна.
Ако не беше предупреждението на Джордан преди секунди, щяха да са неподготвени, да попаднат в капана преди да могат да реагират.
Един от нападателите се откъсна от битката и полетя във въздуха към Ерин. Тя беше клекнала и тъкмо вдигаше раницата с камъка и евангелието, за да ги защити.
Рун се хвърли към нея, замахна високо с косата, улучи крака на звяра и отхвърли тялото му настрани. Стригоят се стовари на пода, от отрязания крайник шуртеше черна кръв. Въпреки това той се мъчеше да се добере до тях, като драскаше и риташе. От гърлото му се разнесе свиреп писък и създанието отметна глава, разкривайки черния отпечатък на длан върху бледата си буза.
Знакът на Легион.
И тогава се появи Джордан: движеше се с бързината на връхлитащ ястреб. Замахна с мотиката и разцепи черепа на създанието.
Рун издърпа Ерин на крака, а Джордан се завъртя и счупи оръжието си в гърба на пантера бласфемари.
После се извъртя обратно, за да забие разцепения край в окото на животното. Преди Рун да успее да реагира, Джордан се обърна и изтръгна косата от ръката му.
Вместо да протестира, Рун отстъпи с Ерин - трябваше да спаси нея и товара ѝ.
София и Елизабет го пазеха от двете страни, докато Джордан удържаше врага. Все повече и повече зверове и стригои се изсипваха в църквата. Броят им беше смазващ. Не можеха да спечелят тази битка.
И тогава зад гърба на Рун блесна светлина, съпроводена с оглушителен грохот.
- Насам! - извика Юг.
Рун погледна през рамо и видя как Юг отваря втората порта на църквата, портата към гръмовния водопад. До края на деня оставаха няколко минути, а църквата на Юг гледаше на изток. Слънцето залязваше на запад и планината засенчваше прага. Светлината бе твърде слаба, за да им предложи някаква реална защита.
Сякаш за да докаже това, друг стригой се откъсна от множеството и се хвърли към тях.
Бяло петно се стрелна във въздуха и прикова нападателя към пода, разкъса лицето и гърлото му със сребърни нокти, сякаш се мъчеше да изтрие знака на Легион от плътта.
Юг сграбчи Рун за лакътя и тикна в ръцете му някакъв навит ръкопис.
- Това е стара карта, нарисувана върху телешка кожа. Тя ще ви покаже пътя към долината.
Рун взе свитъка и го напъха в колана си за по-сигурно. После грабна Ерин през кръста. Имаше само един начин да оцелеят в тази атака.
- Трябва да скочим - каза той.
Ерин се завъртя в хватката му и погледна към тъм- ната църква и бушуващата вътре битка.
- Джордан...
Рун също погледна натам. Джордан беше като скала насред черен водовъртеж. Движеше се с невероятна скорост и свирепост, кървеше от хиляди рани, пръскаше мрака със светата си кръв, като го изгаряше и прорязваше диря през него с косата си.
Но дори Воинът на Човека не можеше да издържи дълго пред подобна буря.
Пред очите на Рун Джордан рухна на коляно. Всеки момент щеше да бъде погълнат.