„Аз съм Жената на Познанието“.
Погледна изумрудените отражения в ръцете на Джордан - а после рисунката от пясък. Загледа се в трите фигури, представящи Arbor, Aqua и Sanguis, и си спомни нещо, което бе казал Юг.
„Трябва да разрешите загадката, за да получите камъка, който принадлежи на вас“.
Погледна Джордан и видя как светлината играе по лицето му. Проблясващите зелени петънца приличаха на мънички листа, растящи от алените линии. Сякаш камъкът наистина бе семе, покълнало вътре в Джордан.
Заговори на глас.
- Тези камъни... свързани ли са индивидуално с нас?
Сао се обърна към нея.
- Така е казано в притчите на Просветления. „Дъщерята Евина ще бъде обвързана с червения камък с кръвта си. Синът Адамов ще бъде прикрепен към зеления камък чрез връзката си със земята. А Безсмъртният ще се събере със синия камък, защото е укротил природата си, за да крачи под синьото небе“.
На Ерин ѝ се искаше да има време да прочете сама всички тези притчи, но вместо това се съсредоточи върху належащия проблем.
- Щом камъкът на Сина на Адам е счупен, може би самият Син е в състояние да го поправи - каза тя. Погледна Джордан и снежнобелия лъв, които бяха свързани. - Кръвта на Джордан съдържа същностите на ангели, на същества от светлина и добро. Може би тяхната чистота може да отмие мрака от камъка.
- И щом кръвта може да изцелява Джордан — добави Рун, - може би тя има и силата да изцели камъка.
Джордан сви рамене.
- А ако не се получи, нищо не ми пречи просто да държа двете половини заедно.
Ерин разбираше, че той се шегува само наполовина.
- Какъв друг избор имаме? - попита тя.
- Ерин е права - високо каза Кристиан и погледна към тавана, най-вероятно защото усещаше слънцето. - Каквото и да правим, най-добре да го направим бързо.
- Да видим тогава на какво е способна кръвта ми. - Джордан извади камата от кубинката си. - Едва ли мога да оскверня камъка повече, отколкото вече е осквернен.
И вдигна острието към китката си.
- Не, не тук! - възкликна Сао. - Забранено е да се пролива кръв в свещения храм.
- Къде тогава? - попита Джордан и спря с опряно в кожата острие.
Ерин знаеше, че нямат повече време за умуване. Посочи пясъчната картина и каза:
- Ще трябва да опитаме, когато заемем местата си.
- Обърна се към Сао. - Къде е третият камък? Синият, който е у вас?
„Онзи, който е за Рун“.
Сао кимна на един от събратята си, който се върна при корема на Буда и извади второ ковчеже, също бяло, но с изрисувано небе и пухкави облаци. Носеше го с лекота. Отиде при Рун и му го връчи.
Рун понечи да вдигне капака, но Ерин го спря.
- Недей - предупреди го тя, спомняйки си ефекта, който бе оказал Sanguis върху Джордан в църквата на Юг. Не искаше и този камък да запее и да го отнесе като тогава.
Посочи към изхода и каза:
- Сао, отведи ни по местата ни.
38.
20 март, 11:44
Долината Тсум, Непал
Рун забързано излезе с останалите от храма и прекоси каменното село. Вътрешният му часовник усещаше, че пладне наближава и че светостта в кръвта му отвръща на минаването на луната пред слънцето. С приближаването на мрака силите му намаляваха с всяка секунда, подобно на пясък, изтичащ в пясъчен часовник.
Оттатък отворената врата ярката дневна светлина се бе сменила с приглушен здрач, а лунната сянка пълзеше по планините. Всички забързано излязоха във ветровитата долина, в която злото бе станало още по-осезаемо.
Рун се изправи и погледна към небето. От слънцето беше останал само тънък сърп. Ярката му светлина изгори очите му.
„Времето ни изтече“.
Стигнаха двете дървета и бързо се разделиха. Всеки от тримата беше поведен от един монах. Рун тръгна с най-високия, който забърза в подножието на покритите с лед скали към западния бряг на черното езеро. Сао поведе Ерин, а третият монах - Джордан. Тръгнаха към съответните си места на източния и южния бряг.
София и Кристиан напрягаха мускули под тежестта на сандъка със свещените сребърни вериги и тръгнаха право надолу, като останаха в сянката на дърветата в северния край на долината.
Останалите двама от групата последваха Рун. Единият от тях не го изненада: лъвчето вървеше в снега зад него, като ръмжеше тихо на лъхащото от езерото зло. Личеше си, че долината подлага на изпитание и неговите сетива не по-малко от сетивата на самия Рун.