Но Христос бил пратен тук за него.
- Трябва да изпълня завета на Ева - промълви тя със сухи, студени устни.
От другата страна на сферата лъвчето я гледаше, сякаш я бе чуло, и тихо мяукаше. Напомни ѝ за първия ѝ домашен любимец - огромен котарак, беше го нарекла Навуходоносор. Той също бе снежнобял.
- Здрасти, Нав - прошепна тя, за момент изгубила представа за времето.
Рун се наведе още повече към нея. От мъката в очите му ѝ се прииска да вдигне ръка и да го докосне, да го утеши.
- За какъв завет говориш? - попита той.
Тя с мъка фокусира очите си.
- Книгата... евангелието... трябва да отиде при Луцифер.
Очите на Рун се разшириха от изумление, дори от ярост.
- Как може Христовото евангелие да иде при ангел, прогонен от небето от самия Бог?
Ерин нямаше сили да спори и зашепна думите с всеки все по-немощен дъх: знаеше, че сангвинистът ще я чуе с острия си слух.
- Христос гo е написал, за да спаси Луцифер. Ако Ева му беше дала плода на познанието на доброто и злото, той е щял да знае какво е добро. И да го избере. Заветът на Ева трябва да бъде изпълнен. Рун, ти трябва да му дадеш това познание.
Рун погледна към потъмнялото небе.
- Не мога да те оставя да умреш сама.
- Трябва... точно за това сме били избрани.
Рун взе евангелието и тя го пусна, радостна да се освободи от този товар. Пръстите ѝ притиснаха отново гърлото ѝ, колкото и безсмислено вече да бе това. Съсредоточи вниманието си върху Рун. Лицето му ѝ казваше колко много иска да остане с нея и колко му е трудно да я остави. Той погледна книгата, отворена в единствената му ръка, и на лицето му се изписа страх.
„Какво е станало?“
Той отговори на неизречения въпрос.
- Написаното изчезна. - Рун бързо прелисти страниците. Всички бяха празни. - Не забравяй, че евангелието е свързано единствено с теб, Ерин. Думите не се разкриват на никой друг.
Вече ѝ беше толкова студено... Не знаеше какво да прави, какво да каже.
- Мога да се опитам да те отнеса при Луцифер - предложи Рун. - Можем да му дадем книгата заедно.
„Не...“
Той бързо разбра и се отпусна до нея.
- Няма да се получи. Ти си жива и светлината ще те изпепели. Единствено сангвинисти или стригои могат да минават през тези бариери.
Светът пред очите ѝ помръкваше. С последния си дъх Ерин прошепна истината.
- Трябва да ме превърнеш... това е единственият начин.
„Трябва да стана стригой“.
12:12
Джордан беше изгубил Ерин от поглед в гъстата черна мъгла, която се плъзна над езерото, изпълнена с крясъци, вой и пламъци, по-черни и от нея. Гигантски форми се движеха в тази мъгла - неща, чийто вид беше достатъчен да го лиши от разсъдък, доколкото все още му беше останал такъв.
Въпреки това, макар че изумрудената сфера около него беше изчезнала, той остана на колене. Порталът беше завинаги повреден с разрушаването на камъка и никога вече нямаше да се затвори.
Джордан не виждаше причини да продължава да се бори, особено щом Ерин беше най-вероятно мъртва.
„Или ще умре съвсем скоро“.
Не беше сигурен дали иска да живее без нея.
Но едно нещо знаеше с абсолютна сигурност.
Искаше отмъщение.
Легион се хвърли към него, вдигнал високо сабята на монаха. На лицето му беше изписано тържество. Острието още димеше от собствената му кръв.
Точно това беше дало идеята на Джордан.
Докато отстъпваше, Джордан се просна по гръб на земята, сякаш се предава и приема смъртта. Вместо това се хвърли върху острието, което беше вдигнал преди миг зад себе си. То прониза гърба му и щръкна от корема. Черният обсидиан го изгори като ледено копие. Това бе сабята на Легион, захвърлена от демона по-рано. Сега острието беше покрито с огнената кръв на Джордан.
Докато демонът приближаваше, куцайки заради счупеното коляно, Джордан отново изрита. Стоманените котки улучиха здравия глезен на Легион - не успяха да го счупят, но все пак го препънаха и той залитна напред.
Джордан отвори ръце в огромна мечешка прегръдка. Легион падна отгоре му, като се наниза на острието, покрито с ангелската кръв на Джордан. Демонът изкрещя и се загърчи, но Джордан го стисна здраво и се претърколи, така че огнената кръв от раната му да се стича в студеното черно тяло на Легион. Заповяда на ангелската си същност да потече, да изгори демона от тялото на Леополд.
- Връщай се в Ада, копеле мръсно.