Най-сетне стигнаха до ръба на блестящия конус.
Ерин се запрепъва през последната отсечка. Кристиан я изпревари и протегна ръка към бялата светлина. Изкрещя и отскочи - ръката му свършваше с димящ чукан. Светлината я бе изгорила.
Кристиан се обърна към Рун. Зад агонията му се долавяше една още по-голяма болка - разбирането, че дори сангвинистите не могат да преминат през последната бариера.
Ерин пристъпи към тях, но щом докосна бариерата, златната светлина угасна. Преди сангвинистите да успеят да реагират, нещо черно и покрито с хитин скочи от мъглата зад нея върху гърба ѝ, притисна я с членестите си крака и заби челюсти в рамото ѝ.
Ерин изкрещя.
12:25
Рун рязко се завъртя, замахна със сребърния си ка- рамбит и отсече два от шестте крака на създанието Това се оказа достатъчно, за да може Кристиан да откъсне чудовището от гърба на Ерин и да го запрати към конуса светлина. Тялото удари бариерата - и се пръсна на горящи въглени.
Рун издърпа Ерин зад себе си и двамата с Кристиан се изправиха към събиращите се чудовища, спотайващи се в по-гъстата мъгла. Рун бе вдигнал карамбита си, а Кристиан бавно поклащаше веригата, която стържеше заплашително по леда.
- Рун... - изстена Ерин.
Той се обърна. Отровен мрак пълзеше нагоре по шията ѝ и изгаряше кожата. Краката ѝ се подгънаха Кървавото евангелие падна от треперещите ѝ ръце.
Нещото, което я беше ухапало, със сигурност беше отровно.
Той понечи да ѝ помогне, но в същия миг нещо връхлетя от мъглата отгоре и го събори на леда. Приличаше на прилеп, израснал до огромни размери. Остри като игли зъби щракнаха пред лицето му. Рун пусна оръжието си, за да махне звяра от врата си, преди да го е захапал за гърлото.
До него Ерин залитна към бялата светлина, но Кристиан се втурна и я хвана през кръста с ранената си ръка. Издърпа я назад, грабна евангелието от леда и го напъха в дрехата си.
Ерин се съпротивляваше, обърнала глава към светлината, към Луцифер.
Дори сега изглеждаше твърдо решена да изпълни мисията си.
Кристиан я извлече от преградата и се притече на помощ на Рун. Замахна с веригата и цапардоса подобното на прилеп създание. Среброто прегори дебелата му кожа и то изсъска и изчезна в мрака.
Тъмните сенки обаче се приближаваха.
- А сега какво? - попита Кристиан.
12:26
В студеното тяло на Ерин гореше отровен огън и тя усещаше как плътта ѝ около раната на.рамото ѝ се стопява. Кръвта ѝ там течеше по-мудно, сякаш се опитваше да угаси огъня. Същата отрова разяждаше лицето ѝ и продължаваше надолу по ръката.
„Пак“.
Беше ѝ трудно да се съсредоточи, но знаеше, че думата е важна. Преди малко беше започнала да пада. За да се задържи, бе протегнала ръка, която вече бе пълна с отрова - и ръката ѝ проникна през горящата бариера. Чистотата на светлината охлади ръката и унищожи черната отрова.
А после Кристиан я хвана и я издърпа назад.
Отровата отново потичаше в ръката ѝ.
Твърде слаба, за да може дори да се държи на крака, Ерин се отпусна в ръцете на Кристиан. Трудно ѝ бе да говори, тъй като бузата ѝ бе покрита с мехури, но трябваше да ги накара да разберат.
- Светлината... - изпъшка тя. - Мога да мина през нея.
- Тя бълнува - каза Кристиан.
- Мога... - Тя извъртя глава към Рун. Искаше той да види истината на лицето ѝ, да се довери на кръвната им връзка, на взаимното разбиране.
- Тя казва истината - рече Рун, като погледна към конуса и тъмния ангел, който се мяташе в затвора си.
Преди да измислят някакъв план, тъмните сенки от мъглите се нахвърлиха върху тях. Рун скочи да ги пресрещне. Само с една ръка едва ги удържаше. След секунди изчезна в мъглата, но продължаваше да се бие в нея - карамбитът му проблясваше в мрака.
Кристиан не пусна Ерин нито за миг. Сражаваше се яростно, замахваше с веригата, разчистваше пространството около тях, държеше демонската орда назад. Но силите му започваха да намаляват - бе стигнал до дъното на резервите си след дългото сражаване редом със София.
Ранената му ръка я притисна по-силно и той хвърли поглед към ярката светлина, която държеше Луцифер в плен. Замахна отново с веригата и удари една огромна змия с такава сила, че кръвта й плисна по конуса светлина и изгоря със съскане.
Кристиан свали тежките брънки от рамото си.
Ерин се намръщи.
- Какво...?
- Май това няма да се получи без жертването на Кристиан. - На лицето му блесна усмивка. - Ще ми липсваш, доктор Ерин Грейнджър.