Луцифер се изправи и разпери криле, този път от бели пламъци.
Без да откъсва поглед от небето, той посегна надолу към нея и положи пръст на главата ѝ. Докосването я изпълни с топлина от главата до петите. Радостта напираше в нея като извор.
И тогава в ушите ѝ отекна удар - и отново, този път по-тихо.
Тя разпозна този ритъм - беше го чувала през целия си живот.
Сърцето ѝ биеше.
Скри лице в шепи и изхлипа щастливо. Луцифер я бе върнал. Тя бе пожертвала живота си за него и той ѝ го връщаше.
Камбаните зазвъняха по-силно и този път в звъна им се долавяше настойчивост.
Време беше яркият ангел да се върне на полагащото му се място.
В отговор на този призив Луцифер плесна с огромните си криле и се издигна във въздуха, увисна над долината. Остана един дълъг момент така, притиснал книгата към гърдите си.
После погледна надолу, може би за последен път.
Погледът му се плъзна по езерото, чиято повърхност отново беше замръзнала. Върху него и по цялата долина пълзяха и се гърчеха черни фигури. Дори движенията им бяха чужди на този свят. Те се пръскаха и бягаха, виеха и ревяха - знаеха, че пътят към дома е затворен завинаги.
Луцифер гледаше надолу не със злоба, нито със съжаление. Вместо това от тялото му струеше любов. Той отвори уста и от нея зазвъня мрачен тон. Най-близките създания се заковаха на място. Главата отново се наклони настрани и вгледа в тях, може би замислена за огромното зло, което можеха да причинят на света тези демони.
Ако Луцифер си отидеше, земният свят пак можеше да бъде прокълнат.
Сякаш в търсене на верния отговор Луцифер отново отвори евангелието и златната светлина освети лицето му. След миг в очите му засия увереност, може би дори намек за съжаление.
Луцифер погледна към небето за последен път, спусна се на огнените си криле към езерото и кацна леко върху леда. Досетила се какво предстои, Ерин заотстъпва, докато не усети студени ръце да хващат топлата ѝ кожа. „Рун...“
Докато Рун я придърпваше към себе си, откъм Луцифер се чу нов мрачен звън. На лицето на Рицаря бе изписано огромно облекчение. Той знаеше, че тя е отново човек. Но сега не беше време за ликуване. Вместо това той хвана ръката ѝ и двамата се затичаха по леда към брега.
Демони и изчадия от всякакъв род се понесоха покрай тях, отвръщайки на зова на господаря си.
Ерин забеляза Джордан и Елизабет на брега. Лъвчето скочи на леда и залудува радостно около краката им, сякаш ги приканваше да се съберат заедно.
Ерин не се нуждаеше от подобно насърчение.
Издърпа ръката си от ръката на Рун и се затича към Джордан.
Той изкуцука напред да я посрещне, притиснал ръка към корема си.
- По-полека, госпожице - предупреди я, но усмивката му бе топла и подканваща.
Ерин се хвърли към него и го прегърна, решена никога повече да не го пуска.
- Не спирайте - нареди Рун. - Трябва да се махнем колкото се може по-далеч от езерото.
Забързаха нагоре към защитата на двете древни дървета и чак когато стигнаха до тях, спряха и се обърнаха. Ерин не се отделяше нито за миг от Джордан.
Демоните вече се бяха скупчили около Луцифер и ярката светлина на ангела помръкваше от тях.
Луцифер погледна към нея. Сребърна светлина се лееше от лицето му, на което бяха изписани покой и приемане - той знаеше какво жертва със следващия си ход. Вдигна високо криле и рязко ги спусна. Блесна ослепителна светлина и миг преди всичко да изчезне в нея Ерин видя как под събралата се орда зейна черна дупка, която погълна сенките - и ярката звезда заедно с тях.
Когато блясъкът изчезна, езерото остана пусто и покрито с лед.
По лицето на Ерин потекоха сълзи.
- Той избра да се върне - рече тя. - Можеше да иде на небето, но се върна да пази демоните, та всичко да е в безопасност.
- Защото ти го избави. — Рун докосна кръста на гърдите си. - И пред лицето на тази слава той избра да служи в Ада вместо на Небето.
43.
22 март, 10:42
Ватиканът
Два дни след събитията в Непал Елизабет седеше до леглото на Томи.
Сангвинистки гвардеец я беше довел тук и сега чакаше пред вратата. Това бе малка отстъпка от нейна страна, за да й позволят да види Томи, да научи къде държат момчето във Ватикана. Възнамеряваше да прецени здравословното му състояние и да разработи план. Знаеше, че в най-лошия случай лесно ще надвие единствения охранител и да измъкне Томи преди някой да разбере какво е станало.