Сякаш прочел мислите ѝ, той дойде в беседката. Беше я проследил, както се бе надявала, че ще стане.
- Има ли място за още един? - попита Джордан.
- Винаги - отвърна тя.
Русата му коса, обикновено подкастрена по войнишки, през последните месеци беше пораснала. Дългите кичури го правеха да изглежда по-отпуснат, с по-малко военна атмосфера около него, особено в сегашната му униформа - тъмносив фрак. Очите му не се бяха променили - все така яркосини, с по-тъмен пръстен около ириса. Той се облегна на стълба до входа и ѝ се усмихна. От него струеше обич и удовлетворение.
Тя също му се усмихна.
- Изглеждате невероятно добре, госпожо Грейнджър-Стоун - каза той.
- Вие също, господин Грейнджър-Стоун - отвърна тя.
Само преди час тя бе взела неговото име, а той нейното, пред неговото семейство и нейните приятели. Бяха положили клетвите си под синьото небе.
„Докато смъртта ни раздели“.
След всичко преживяно тези думи имаха допълнително значение. Джордан ѝ беше предложил, след като се върнаха в Рим, и тя бе приела моментално.
Времето бе твърде безценно, за да си позволят да губят и секунда.
Ерин докосна зарастващата рана на шията си. Беше избрала рокля с висока яка, за да скрие розовия белег, но въпреки това той надничаше над ръба ѝ. Раната вече почти не я болеше, но всеки ден, когато се поглеждаше в огледалото, тя я виждаше и си спомняше, че бе умряла и се бе върнала за живот, даваше си сметка колко близко е била да изгуби бъдещето си с Джордан.
Джордан нежно махна ръката ѝ от шията ѝ и я задържа между дланите си. Кожата му беше топла и напълно нормална. Дори татуировката му се беше смалила до първоначалните си размери. Беше точно толкова красив и мил, какъвто го бе срещнала за първи път в пустинята на Масада, преди сангвинистите да започнат да се разпореждат с живота им.
Сега си имаха свой собствен живот.
„Заедно“.
Джордан въздъхна дълбоко и седна до нея.
- Големи промени ни очакват. Ще работим в джунглата - ти ще изкопаваш артефакти, а аз ще надяна очила и ще уча за съдебномедицински антрополог. Никакви битки, никакви чудовища. Мислиш ли, че ще си щастлива така?
- Повече от щастлива. Възторжена.
Благодарение на връзки във Ватикана Ерин си беше уредила разкопки в Южна Америка, където щеше да се бори да отвоюва история от джунглата, да разкрие тайните ѝ и да я запази за бъдещите поколения. Работата щеше да е трудна, но нямаше да има нищо общо със светци и ангели. Животът ѝ вече си беше само неин - и можеше да го сподели със съпруга си.
Джордан беше уволнен с почести от армията и бе кандидатствал по програма да изучава съдебномедицинска антропология заедно с нея. Беше готов да разследва древни престъпления вместо съвременни. Искаше да дойде, след като кръвта отдавна е изчезнала, когато загадките са интелектуални, а не емоционални.
Подобен живот им предлагаше бъдеще заедно.
И не само за двамата.
Джордан целуна дланта ѝ и устните му се задържаха там, предизвиквайки топли тръпки нагоре по ръката ѝ. Тя зарови пръсти в русата му коса и придърпа устните му към своите. Искаше да го целуне, да го вкуси, да се изгуби в него. Ръцете му се плъзнаха по гърба ѝ и се спряха върху скритите от коприната бедра. Едната му длан се премести върху корема ѝ.
Тя се загледа надолу, като се чудеше дали вече не е започнало да ѝ личи.
- Мислиш ли, че майка ти знае? - попита Ерин.
- Откъде би могла? Самите ние разбрахме едва като се върнахме в Щатите. Засега тази тайна си е само наша. - Той нежно погали корема ѝ. - Но си мисля, че майка ми ще се досети след около седем месеца. Особено щом са близнаци.
Ерин постави ръка до неговата върху корема си.
„Близнаци... момче и момиче“.
Отпусна се в обятията му и си представи малко русо момче със сините очи на Джордан и същата луда глава... и момиче с кехлибарени очи, което жадно прочита всичко, до което може да се добере.
- Мислех си - рече Джордан. - Какво ще кажеш да кръстим момичето София?
Ерин му се усмихна и го целуна.
- Идеално.
Отново се намести щастливо в обятията му, но въпреки това тревогите си оставаха.
След завръщането в Щатите си беше направила всевъзможни изследвания. Всичко се оказа нормално. Беше заченала, когато Джордан бе имал ангелска кръв във вените, и това събуждаше опасения какво може да е предал на бебетата.
„Или какво може да съм предала аз?“
Бременна, тя бе умряла за кратко и бе имала кръвта на стригой.
Джордан усети страховете ѝ и отново я целуна.