Кардиналът се обърна към останалите.
- Ще разговарям с графинята на четири очи.
Другите замърмориха и на лицата им се изписа неувереност.
Кристиан се оказа най-дързък, може би защото бе най-новият в ордена и беше готов да се опълчи открито на по-висшия.
- Ваше преосвещенство, това е против правилата ни.
- Отдавна сме престъпили правилата - отвърна Бернар. - Мога да стигна до по-задоволителна договорка без присъствието на други.
Ерин пристъпи напред.
- Какво смятате да правите с нея? Да изтръгнете информацията с мъчения ли?
Джордан подкрепи археоложката.
- Бях против подобни техники на разпит в Афганистан, няма да ги търпя и сега.
Кардиналът не им обърна внимание и прекрачи прага, като издърпа Елизабет със себе си. От другата страна извика команда, която отекна в криптата:
- Pro me. Само за мен.
Преди някой да успее да реагира, вратата се затвори. Мракът обгърна Елизабет.
- Сега си моя - прошепна в ухото ѝ Бернар.
21:20
Ерин заблъска с ръка затворената врата.
Трябваше да очаква такава коварна маневра от страна на Бернар. Когато ставаше въпрос за научаване на тайни, той вече беше показвал, че е готов да стигне до крайности, за да контролира информацията. Ерин не изключваше и възможността да запази за себе си информацията, която ще изтръгне от Елизабет. Можеше дори да убие графинята, за да ѝ затвори устата.
Обърна се към Кристиан и посочи чашата в ръцете на релефа.
- Отвори вратата.
Той понечи да се подчини. София обаче го спря: докосна младия сангвинист по рамото, но думите ѝ бяха предназначени за всички.
- Кардиналът лично ще разпита графинята. Той има опит в подобни неща.
- Аз съм Жената на Познанието - възрази Ерин. - Онова, което знае Елизабет, засяга пряко мисията ни.
Джордан кимна и каза:
- И Воинът на Човека е на същото мнение.
София отказа да отстъпи.
- Не знаете със сигурност с каква информация разполага и дали тя има връзка с мисията ви.
Ерин кипна, че така внезапно я отрязват. Но имаше и по-голяма грижа. Нямаше доверие на графинята, дори когато беше с кардинала. Боеше се, че Елизабет ще надхитри Бернар. Беше очевидно, че тя знае как да напипва слабите му места, но дали това бе просто садистична игра, или Елизабет манипулираше кардинала, преследвайки свои цели?
Опита различен подход.
- Ако нещата загрубеят, колко бързо можем да влезем?
- Какво значи „да загрубеят“? - попита Кристиан.
- Бернар е затворен там с Кървавата графиня. Тя има блестящ ум и познава по-добре от всеки друг стригоите и тяхната природа.
София повдигна вежда. Изглеждаше малко изненадана.
Ерин продължи:
- Графинята е провеждала опити върху стригои, опитвала се е да определи природата им. Всичко е записано в дневника ѝ.
Джордан погледна към затворената врата.
- Което означава, че по всяка вероятност познава слабостите на Бернар може би по-добре от самия него.
Ерин погледна Кристиан в очите. Той искаше да помогне, но явно още се чувстваше длъжен да изпълнява заповедите на Бернар.
- Така или иначе, няма значение - каза София. - Кардиналът затвори вратата с командата pro me, което означава, че тя може да бъде отворена единствено от него.
„Какво?“
Ерин се обърна разтревожено към вратата.
- Можем да влезем, но не само с нашата кръв - обясни Кристиан и посочи София. - За да бъде отменена заповедта на кардинала са необходими трима сангвинисти. Заедно те могат да отворят вратата по всяко време.
София се намръщи разтревожено.
- Май ще е най-добре да доведа още един. За всеки случай.
- Направи го - каза Ерин.
„И побързай“.
София се втурна през криптата и се стопи в мрака на стълбището.
Ерин погледна Джордан в очите и видя собствената си тревога, отразена там.
„Това ще свърши зле“.
21:27
Елизабет се бореше с паниката. След затварянето на вратата мракът бе станал така плътен, че сякаш бе придобил субстанция и можеше да изпълзи в гърлото ѝ и да я задуши. Но тя си заповяда да запази спокойствие - знаеше, че Бернар може да чуе бесните удари на сърцето ѝ. Стегна се, решена да не му доставя това удоволствие.
Съсредоточи се върху парещата болка в китката. Топлата кръв сълзеше от разкъсаната кожа и се стичаше в дланта ѝ. Кардиналът несъмнено усещаше и нея.
„Добре“.