Кардиналът стоеше, заобиколен от Кристиан и другите трима сангвинисти. Бернар бе извършил най-големия грях и щеше да бъде наказан, може би дори със смърт.
Рун не изпитваше съжаление към него.
Елизабета отпусна глава на гърдите му. Беше твърде слаба, за да я повдигне. Думите ѝ бяха повече дъх, отколкото звук.
- Уморена съм, Рун... уморена до смърт.
Той продължи да я прегръща и отвърна на шепота ѝ:
- Трябва да се нахраниш. Ще намерим някой, който ще ни даде кръв, за да възвърнеш силите си.
София се надвеси над тях.
- Това е невъзможно. Не може да бъде оставена да съществува. Сега тя е стригой и трябва да бъде унищожена.
Рун погледна останалите, но не откри несъгласие с думите ѝ. Възнамеряваха да я заколят като животно.
И в този миг намери помощ от най-неочакваното място.
Бернар заговори, сякаш все още имаше думата по подобни въпроси.
- Тя трябва да пие от виното, да стане една от нас. Поех гнева на превръщането ѝ върху себе си... защото графинята се закле да посрещне това предизвикателство. Да пие от осветеното вино и да влезе в нашия орден.
„Или да умре, докато се опитва“.
Рун погледна с ужас Елизабета. Тя никога не би се съгласила на подобно нещо. Но Елизабета лежеше в обятията му със затворени очи - беше припаднала от слабост.
София докосна сребърния кръст на гърдите си.
- Дори да премине изпитанието, това няма да изкупи греха ви, кардинале.
- Ще приема моето наказание - каза той. - Но тя трябва да приеме осветеното вино - и Божия съд.
- Това не е неин грях - възрази Рун.
Кристиан застана до София.
- Рун, съжалявам. Няма значение как е била превърната, а само това, че сега е стригой. Подобни създания не бива да бъдат оставяни живи. Те трябва или да се изправят пред изпитанието и да пият виното, или да бъдат убити.
Рун си помисли дали да не избяга с нея. Но дори да успееше да победи събралите се тук, после какво? Прокълнато съществуване в скитане по света, борба да ѝ попречи да покаже истинската си природа, и двамата откъснати от Божията милост?
- Трябва да бъде направено, при това веднага - каза София.
- Чакайте - намеси се Джордан. - Може би няма да е зле всички да спрем за малко и да поговорим.
- Съгласна съм - каза Ерин. - Обстоятелствата са необичайни. Не забравяйте, че тя разполага с информацията, която ни е нужна. Не трябва ли поне да се сдобием с нея, преди да рискуваме да я изгубим отново?
- Ерин е права - каза Джордан. - Изглежда, че на графинята ѝ е било платено. Получила е онова, което искаше, и сега трябва да ни каже какво знае.
Кристиан се намръщи, но като че ли беше готов да застане на тяхна страна. София обаче не изглеждаше особено трогната и имаше подкрепата на двамата сангвинисти до нея.
И тогава подкрепата дойде от друга страна.
- Ще ви кажа какво знам - дрезгаво рече Елизабета. - Но не и ако това означава смърт за мен.
София извади извитите си ножове и те проблеснаха на светлината на свещите.
- Не можем да оставим жив един стригой. Правилата са ясни. Всеки стригой има избор - да влезе в ордена или да бъде убит незабавно.
Рун стисна Елизабета в прегръдката си. Нямаше да я изгуби два пъти за една нощ. Щеше да се бие, ако се наложеше.
Може би усетила, че напрежението доближава връхната си точка, Ерин пристъпи между Рун и останалите.
- Не можем ли да направим изключение за нея? Да я оставим да запази сегашната си форма. Църквата беше готова да работи с нея и преди, когато бе стригой и когато търсехме Първия ангел. Беше ѝ позволено да живее като стригой в замяна на помощта ѝ. Нима сегашното положение е по-различно?
В помещението се възцари тишина.
Накрая Бернар наруши мълчанието - и каза истината.
- Тогава тя ни излъга. Ако беше оцеляла като стригой след откриването на Първия ангел, трябваше да бъде убита.
Ерин ахна.
- Наистина ли?
- Трябваше да сложа край на прокълнатия ѝ живот със собствените си ръце - каза Бернар.
Рун впери поглед в наставника си, в човека, който го бе възпитал в този нов живот. Беше се доверявал на Бернар стотици години. Сега усети как светът се преобръща под краката му. Нищо не беше такова, каквото изглеждаше. Никой не беше такъв, какъвто твърдеше, че е.
С изключение на Елизабета.
Тя никога не се беше преструвала, че не е онова, което е, дори когато беше чудовище.
- Значи обещанията ти не означават нищо, кардинале - каза Елизабета. - В такъв случай не виждам причина да спазвам своите. Няма да ви кажа нищо.