- В такъв случай ще умреш още сега - отвърна Бернар.
Елизабета погледна кардинала. Войната между двамата никога нямаше да приключи.
- Тогава ми задайте въпроса - рече тя. - Предложете ми онова, което трябва да предложите на всеки стригой, който заловите.
Никой не проговори.
Елизабета отново отпусна глава и погледна Рун с очи, пълни с тъга, но и с решимост.
- Задай ми въпроса, Рун.
- Няма да го направя. Няма за какво да отговаряш.
- Напротив, любов моя. Накрая всички ще отговаряме. - Тя протегна ръка и докосна бузата му с треперещи пръсти. На уморените ѝ устни се появи едва забележима усмивка. - Готова съм.
- Ще станеш на пепел, ако докоснеш виното - намеси се Бернар. - Кажи ни първо какво знаеш и може би Бог ще ти прости.
Тя не му обърна внимание и не откъсна поглед от Рун.
Той видя твърдата ѝ решимост.
- Батори Екшед - каза Рун със студени устни. - Изоставяш ли прокълнатото си битие, за да приемеш предложението на Христа да служиш на Църквата, да пиеш единствено Неговата кръв, Неговото свято вино... сега и завинаги?
Погледът ѝ не трепна, макар че по бузите ѝ се стичаха сълзи.
- Да.
12.
17 март, 23:29
Венеция, Италия
Ерин гледаше огромния купол в центъра на базиликата „Сан Марко“, обърнала лице към златното сияние сякаш към изгряващото слънце. Наближаваше полунощ, но тук тъмнината на нощта нямаше власт.
По-рано, в малкия сребърен параклис под земята, бе гледала как отвеждат графинята в тъмните кътчета на нивото на сангвинистите. Тревожеше се да не ѝ сторят нещо, но София бе заявила непреклонно, че това е свещен ритуал на ордена им и тя няма право да присъства на него. Ерин знаеше само, че Елизабет ще бъде умита и облечена в монашеска дреха, преди да се подложи на ритуала на трансформацията, който явно включваше молитви, покаяние и приемане на превърнато вино.
Не би имала нищо против да присъства на събитието, но не беше единствената изключена.
На един от сангвинистите също не му бе позволено да иде с останалите.
Поне засега.
Тя се обърна и го погледна. Рун крачеше напред-назад в огромната базилика и пламъците на свещите се люшваха след него, докато минаваше от една сянка към друга. В едната си ръка държеше молитвената си броеница и не я оставяше нито за миг. Устните му се движеха в непрестанна молитва. Никога не го беше виждала толкова развълнуван.
Джордан се беше разположил на една скамейка наблизо. Тя отиде и седна до него, като остави раницата до себе си.
- Имам чувството, че Рун ще издълбае коловози в мрамора - отбеляза Джордан.
- Жената, която обича, може да умре тази нощ - отвърна тя. - Има пълното право да се вълнува.
Джордан въздъхна.
- Ако питаш мен, тя не е кой знае какво. Престанал съм да броя колко пъти му въртя номера.
- Това не означава, че той иска да я гледа как умира. - Ерин хвана ръката му и сниши глас, тъй като Рун лесно можеше да ги чуе дори от другия край на нефа. - Иска ми се да можехме да направим нещо.
- За кого? За Рун и Елизабет ли? Не забравяй, че тя поиска да бъде превърната в стригой. Нещо ми подсказва, че е изчислила възможностите си преди да се съгласи да влезе в ордена. Мен ако питаш, по-добре да оставим нещата да се развиват по естествения си начин.
Ерин се облегна на Джордан и отново усети излъчващата се от него топлина. Той се отмести. Движението бе съвсем леко, но не можеше да се сбърка.
- Джордан? - започна тя, готова да се изправи срещу страховете си. - Какво стана в Куме?
- Вече ти казах.
- Но не и за атаката. Още гориш... и... и ми се струваш различен.
Думата изобщо не можеше да опише чувството, което изпитваше.
Джордан заговори някак отнесено.
- Не знам какво стана. Ще ти прозвучи странно, но знам само, че онова, което се е променило в мен, ме води по добър път. Път, който трябва да следвам.
- Какъв път? - Ерин преглътна с мъка.
„И мога ли и аз да дойда с теб?“
Преди той да успее да отговори, Рун спря при скамейката им.
- Извинявай, Джордан, мога ли да те попитам за часа?
Джордан освободи ръката си от ръката на Ерин и си погледна часовника.
- Единайсет и половина.
Рун хвана кръста на гърдите си и се загледа с очевидна тревога към стълбището в северния трансепт. Церемонията трябваше да започне в полунощ.