- Връща се в Ада.
- Връща се при източника си. При самия Луцифер.
Рун вдигна ръце и се загледа в плътта си, като си мислеше за сатанинската енергия вътре в него, задържана единствено от милостта на светата Христова кръв. Стоящият до него Кристиан изглеждаше също толкова отвратен - и двамата може би за първи път разбираха истинската си природа.
За щастие Ерин насочи разговора в по-практична посока.
- Елизабет, казахте, че нещо е било освободено, че е избягало от затвора си. Какво според вас е било освободено от диаманта?
- Не мога да кажа със сигурност, но Дий е събрал конкретен брой духове на стригои. Шестстотин шейсет и шест, ако трябва да съм точна.
- Библейското число на звяра - каза Ерин.
- Дий смяташе, че когато стигнат този брой, същностите ще се слеят, ще станат едно, за да родят или може би да уловят демон.
- Библейският звяр - каза Рун, който започваше да проумява ужаса на Елизабета.
- Дий мислеше, че може да накара демона да отвори ангелския портал, но се провали.
- И сега той е на свобода - рече Рун.
Елизабета стисна ръце пред себе си.
- Ако искаме да имаме някаква надежда да го спрем, трябва да намерим старите книжа на Дий. Само той може да е разбирал какво е създал.
- Откъде да започнем да търсим? - попита Ерин.
- От старата му лаборатория в Прага. Разбира се, стига още да съществува. Дий знаеше как да пази тайни. Имаше скривалища в помещенията си. В камината, фалшиви стени, дори в подземия под лабораторията. Трябва да идем в Прага и да открием тези отговори.
Рун се обърна към Ерин и Джордан. Следата беше съмнителна, но все пак беше нещо.
- Какво мислите?
Джордан погледна Ерин.
Тя кимна.
- Мисля, че си заслужава да опитаме. И предвид всичко, което става, по-добре да потегляме незабавно.
- Мога да подготвя хеликоптера - каза Кристиан. - Но кой отива?
Ерин махна към Рун и Джордан.
- Ние тримата, разбира се.
Елизабета се размърда и изправи рамене.
- Не е зле да дойда и аз. Посещавала съм работилницата на Дий и зная много от тайните му.
Кристиан повдигна вежда.
- Вие току-що влязохте в нашия орден, сестро Елизабет. Прието е новопостъпилите да прекарат месеци в уединение, за да се научат да владеят животинските сили в себе си. Опасно е.
Елизабета сведе глава, но Рун видя познатия гняв в сребристите ѝ очи.
- Ако това е волята на Църквата, трябва да ѝ се подчиня. Но все пак не виждам как ще успеете без моята помощ.
Зад тях се разнесе глас. Някой беше подслушвал разговора им от сенките.
- Сестра Елизабет трябва да помогне на тримата в мисията им - каза София, излизайки от мрака. - Никой друг в Църквата няма нейните познания. Трябва да се поемат рискове, ако искаме да се надяваме на успех.
Елизабета отново сведе глава.
- Благодаря, сестро София.
- Ти прие виното. Щом Бог ти се доверява, ние също трябва да ти се доверим. - София кимна на Кристиан. - Но тревогите, изказани преди малко, са съвсем истински, затова ще пътувам с теб. За да ти помогна да си нащрек срешу изкушението.
- Познанията ви по тези въпроси са добре дошли за мен - отвърна Елизабета.
Рун подозираше, че София се присъединява към тях не като наставник, а като телохранител, който да държи Елизабета под око. И може би това бе мъдро решение. Така или иначе въпросът бе уреден.
Кристиан се обърна.
- Ще подготвя летателен план. Ако не изникнат проблеми, би трябвало да стигнем до Прага по обед.
Тръгнаха след него и Рун погледна как Джордан прибира в джоба си двете половини на зеления камък. Те му напомниха какво е било пуснато на този свят. Ако страховете на Елизабета бяха верни, някакъв демон беше излязъл на свобода.
„Но що за звяр е той?“
15.
18 март, 11:12
Венеция, Италия
„Колко още трябва да чакам...?“
Легион остана скрит под сянката на един свод. Гледаше от мрака украсената с колони фасада на голямата църква в другия край на озарения от слънцето площад. Яркото обедно слънце се отразяваше от златните ѝ повърхности и изгаряше очите му, но той остана на място.
„Чаках дълго и мога да чакам още по-дълго“. Докато стоеше на пост дълбоко в Леополд, той търсеше и през очите на онези, които бе поробил с докосването си. Чрез тези далечни нишки виждаше стотици други картини от места, които още тънеха в мрак.