„Ще чакам и ще наблюдавам“.
Нейният момент щеше да дойде.
Както и на Бернар.
15:10
Докато вървяха към изхода на терминала, Ерин намести раницата на гърба си. Добре си даваше сметка, че носи Кървавото евангелие. Знаеше, че би трябвало да остави книгата на сигурно място в Рим, но тя бе свързана с нея и затова нямаше начин да го направи.
Да, книгата вече беше част от нея.
Отпред Рун вървеше до графинята, грациозен като пантера в тъмните си джинси и дългото черно палто. В плавната походка на Елизабет пък се долавяше заповедническа нотка. Двамата бяха красива двойка и Ерин усети как ревността я жегва с неочаквана сила. Това я изненада. Дали не ѝ се искаше да бъде жената до Рун, ако подобно нещо изобщо беше възможно?
Погледна Джордан. Сините му очи оглеждаха помещението, винаги нащрек за евентуална опасност, но раменете му бяха отпуснати и спокойни. Волевата му брадичка беше покрита със златиста четина. Ерин си спомни как наболите косъмчета гьделичкаха корема и гърдите ѝ.
Джордан я улови, че го гледа, и тя сс изчерви и заби поглед в земята.
Когато излязоха в хладния следобед, Елизабет намести забрадката, за да скрие по-добре лицето си. Дрехата на Рун също имаше качулка, но той не си направи труда да си я сложи.
Ерин сс обърна към Кристиан.
- Защо ми се струва, че слънцето тормози Елизабет повече от вас?
- Тя е новоприета - обясни Кристиан. - Не знам дали заради времето, или заради годините покаяние, но с възрастта сангвинистите стават все по-издръжливи на дневната светлина.
- Как е възможно да не знаете каква е точната причина? - попита Ерин, изненадана от липсата на интерес на сангвинистите към собствената им природа. - Не можете да си оставите мозъка на гардероб. Какво лошо има да разберете какво ви е било сторено?
Отговори София, която вървеше от другата страна на Кристиан.
- „Надявай се на Господа от все сърце и не се осланяй на твоя разум“111 - цитира тя малко по-остро от необходимото. - Това не бива да се поставя под въпрос.
- Да бъдеш сангвинист не означава да вървиш по пътя на научното откритие — добави Кристиан. - Нашият път е пътят на вярата. „А вяра е жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда122“. При тези неща няма доказване.
Джордан завъртя очи.
- Може би ако бяхте задавали повече въпроси преди, сега нямаше да сме в такава каша.
Никой не възрази и Кристиан посочи напред към малко кафене с маси навън.
- Какво ще кажете за малко зареждане? Очаква ни тежък ден.
Единствено Ерин и Джордан се нуждаеха от „зареждане“, но Кристиан беше прав. Малко кофеин щеше да им се отрази добре... а много беше за предпочитане.
Кристиан влезе вътре да поръча, докато Джордан събираше две малки кръгли масички под един чадър. Кристиан се върна с поднос с две кафета в големи чаши и чиния сладкиши. Преди да остави подноса, се наведе и вдиша ароматната пара.
Въздъхна с наслада.
Ерин се усмихна, но с крайчеца на окото си забеляза как устните на София се свиха с отвращение. Сангвинистите смятаха всяка проява на човещина за слабост. Ерин обаче намираше тези човешки черти у Кристиан за приятни - заради тях му се доверяваше повече, а не по-малко.
Ерин обгърна чашата си с длани, за да се стопли, да се успокои. Погледна другите.
- Какъв е планът? Имам чувството, че се движим пипнешком, като слепци. Време е да променим това. Време е да започнем да задаваме трудните въпроси. Например за природата на сангвинистите и стригоите. Това изглежда жизненоважно за мисията ни.
Джордан кимна и изгледа многозначително Кристиан и София.
- Колкото по-малко знаем, толкова по-голяма е вероятността от провал.
- Съгласна съм - рече Елизабет. - Невежеството не ни е послужило в миналото, няма да ни послужи и сега. Има неща, които Църквата трябва да знае. Имала е две хиляди години да изучава тези теми, но въпреки това не може да отговори на най-прости въпроси. Като на този какво вдъхва живот на един стригой?
- Или на друг - как се променяте, когато положите клетвата на сангвинист? - добави Ерин. - Как виното ви поддържа?
Въпросите ѝ предизвикаха кратка, но разгорещена дискусия. Рун и София застанаха на страната на вярата и Бог. Ерин, Джордан и Елизабет настояваха за научен метод и мислене. Кристиан пое ролята на колебаещия се, който се опитва да намери обща основа.
В крайна сметка се разделиха още повече.