- Върху какво ли не. Търсеха много неща, които се оказаха глупости или неуловими като философския камък, способен да превръща простите метали в злато, но направиха и много истински открития. - Тя тропна с малкия си крак по паважа. - Открития, които по-късно бяха изгубени. Неща, за които вашите модерни умове дори не могат да помислят. А сега сте превърнали тази къща в място за детско забавление.
- Е, така и така дойдохме чак тук - каза Кристиан и мина покрай тях. - Нищо не ни пречи да погледнем.
Всички го последваха, като помъкнаха и Елизабет въпреки протестите ѝ.
Посрещнаха ги две жени зад рецепция. По-възрастната, прошарена брюнетка, нанизваше мъниста на огърлица, а по-младата, вероятно нейна дъщеря, бършеше стъклена витрина с четка за прах с дълга дръжка.
Рун огледа помещението. Приклекна под някакви сухи билки, окачени на засводения таван. Покрай всички стени се издигаха дървени рафтове, заети от всевъзможни книги, стъклария и керамика. Вдясно от рецепцията имаше голяма дървена врата, затворена.
Елизабет мина покрай тях, отиде направо при рецепцията и се обърна към по-възрастната жена.
- Възможно ли е да видим приемната? И може би помещенията долу?
- Разбира се, сестро. - Жената я погледна над полукръглите си очила, като че ли леко развеселена от компанията от монахини и свещеници с бели якички. - Предлагаме обиколки.
Елизабет изглеждаше отвратена, но Кристиан побърза да се намеси:
- Шест билета, ако обичате. Кога е следващата обиколка?
- Веднага - отвърна жената, взе парите от Кристиан и даде на всеки по един голям билет.
По-младата жена се усмихна на Джордан. Имаше мили кафяви очи и изглеждаше на около двайсет и пет. Дългата ѝ тъмна коса беше прибрана в кок и вързана с пурпурна лента. Цветът отговаряше на цвета на ризата ѝ и на тясната пола, свършваща доста над коленете.
Елизабет пристъпи между нея и Рун и изгледа неодобрително тясното ѝ облекло.
- Аз съм Тереза - каза младата жена, като правеше всичко по силите си да не обръща внимание на изпепеляващия поглед на Елизабет. - Ще бъда ваш гид в алхимическата лаборатория. Моля, последвайте ме.
После отключи вратата с тежък ключ. Когато я отвори, ги лъхна миризма на влага и плесен. Рун настръхна, когато надуши и нещо друго. Спомни си дните, прекарани в египетската пустиня, и разпозна присъствието на същото зло, което бе преследвал в пясъците.
Огледа се, но не откри признаци за опасност. Другите сангвинисти явно не споделяха опасенията му. Въпреки това Рун се премести по-близо до Ерин.
16:24
Ерин прекрачи прага след Рун и се озова в тъмен коридор. Джордан, който вървеше след нея, кихна шумно от прахта. Може би имаше алергия към плесен. Въпреки това Рун подскочи от резкия звук и избута Ерин до стената с ръка, здрава като стомана.
Джордан, естествено, забеляза това и подметна:
- Внимавай да не се оригна. Тогава става наистина страшно.
Продължиха напред. Ерин разглеждаше маслените картини по двете стени. Приличаха на репродукции.
Тереза - вървеше заднешком - махна с ръка.
- Тези картини са на...
Елизабет я прекъсна и започна да сочи платната.
- Император Рудолф II, Тихо Брахе, рави Льов и лекарят на Рудолф... в момента не се сещам името му. Не си приличат особено.
След това мина покрай Тереза и влезе в една от стаите, сякаш отлично знаеше какво прави.
- Сестро! Чакайте! - Тереза забърза след Елизабет и всички ги последваха.
Елизабет спря в центъра на средно голямо помещение, долепила длани до гърдите си, сякаш се молеше, но Ерин не можеше да си представи, че подобно нещо е възможно. Високомерният ѝ поглед обходи стаята.
От тавана висешс кръгъл полилей с две рогати маски, който хвърляше жълтеникава светлина върху меча кожа, постлана пред мраморна камина. Вниманието на Ерин беше привлечено от антикварен шкаф, пълен със стари книги, черепи и образци в стъкленици.
Заинтригувана, тя пристъпи към него.
„Ето значи как е изглеждало това място преди четиристотин години“.
Елизабет отиде при едно бюро с гранитен плот до стената, погледна прозореца - завесата бе спусната, - огледа стаята и побита:
- Къде е камбаната?
- Камбана ли? - нервно попита Тереза. - Каква камбана?
- Пред този прозорец имаше огромна стъклена камбана. Толкова голяма, че побираше изправен човек. - Елизабет клекна и огледа плочите. - Беше оставила следи по пода. Джон Дий държеше устройството тук, а не в основната си лаборатория долу, защото се нуждаеше от слънчева светлина за експериментите си.