Ерин клекна до нея и прокара пръсти по пода.
- Плочките нови ли са?
Тереза кимна.
- Мисля, че да.
Елизабет се изправи със сумтене и избърса длани във влажната си дреха.
- Къде са закарали камбаната?
- Нямам представа за какво говорите - отвърна Тереза. - Доколкото знам, никога не е имало никаква камбана.
И промърмори нещо под нос. Звучеше като ругатня на чешки. Елизабет ѝ отвърна рязко на същия език, от което водачката им преглътна.
Джордан застана до Тереза и я докосна окуражително по ръката.
- Какво ще кажете да оставим тази симпатична млада жена да ни каже онова, което знае? В края на краищата платихме за пълна обиколка.
Елизабет като че ли се канеше да каже нещо, но вместо това прибра ръце зад гърба си и пак погледна към мястото, където беше очаквала да открие камбаната.
Тереза пое дълбоко дъх и се опита отново да влезе в ролята си.
- Т-това е стаята, в която алхимиците приемали гости, но не става дума за обикновена дневна. Както виждате, във всеки ъгъл са поставени алхимическите символи на четирите елемента - земя, въздух, огън и вода.
Ерин бавно се завъртя да огледа всеки символ. До нея Елизабет отиде до камината, като стоеше с гръб към водачката им. Опря се на лавицата, сякаш не се чувстваше добре.
Тереза продължи по-уверено, явно доволна, че сприхавата монахиня вече не ѝ досажда.
- Енергията от тези сили се събирала от полилея в центъра на помещението. Тя била използвана за най-различни окултни и алхимически цели. Ако дойдете до шкафа, ще ви покажа...
Ерин се дръпна, застана до Елизабет, която вече стоеше с гръб към камината, и попита тихо:
- Какво правите?
- Дий имаше скривалище в мраморната лавица - също така тихо отвърна Елизабет. - Държал е там зеления диамант, когато още е бил цял. Току-що проверих.
- Открихте ли нещо?
Елизабет разтвори длан и ѝ показа парче хартия.
- Само това.
Ерин видя върху листчето поредица необичайни символи.
- Име, написано на енохов език - обясни Елизабет.
Ерин се загледа в странните букви. Знаеше, че Джон Дий е създал свой език и писменост, но никога не ги беше учила.
- Какво име?
- Белмагел.
Ерин се намръщи замислено. Името не ѝ говореше нищо.
- Белмагел е ангелът, с който уж разговарял Едуард Кели по време на сеансите с Джон Дий. Дий не му вярваше особено и накрая между двамата настъпи разрив, но император Рудолф беше верен и непоколебим почитател на Кели.
- И кой според вас е оставил това листче?
- Само Рудолф, Дий и аз знаехме за съществуването на това скривалище. Рудолф беше много потаен по този въпрос. Дори бе наредил да убият майстора на камината, за да не разкрие съществуването на тайника. Ако Дий е оставил нещо там, Рудолф би го взел след смъртта му, така че предполагам, че бележката е оставена от самия Рудолф.
- Какво друго знаете за този Белмагел? - попита Ерин.
- Кели твърдеше, че общувал с два ангела. Судсама бил добър, създание от светлина, а Белмагел бил тъмен ангел, роден от злото.
Може би това беше следа. Групата наистина търсеше най-злия ангел от всички - Луцифер.
- Ако Рудолф е оставил това, то може да е съобщение за мен - обясни Елизабет. - Нещо, което бих разбрала единствено аз.
- Какво се е опитвал да ви каже?
Елизабет обезсърчено поклати глава.
- Трябва да е нещо свързано с онзи шарлатан Кели. Може би бележката е била скрита, за да насочи мен към него, към къщата му.
- Къде е живял той?
- Имаше много къщи. Кой знае дали някоя от тях още стои?
Ерин погледна човека, който би могъл да знае, и вдигна ръка.
- Тереза, може ли един въпрос?
Младата жена се обърна към нея.
- Да?
- Едуард Кели е бил близък с Джон Дий. Знаете ли къде е живял и дали сградата още съществува?
Очите ѝ се разшириха. Явно беше доволна, че знае отговора.
- Разбира се. Сградата е прочута. Нарича се Faustus dum, Къщата на Фауст. Намира се на Карловия площад, но не е отворена за туристи.
Ерин погледна Елизабет. Графинята кимна едва-едва - знаеше къде се намира къщата. Ако се съдеше по мрачното ѝ изражение, мястото не ѝ допадаше.
Тереза продължи лекцията си, а Ерин тихо попита Елизабет:
- Какво знаете за Къщата на Фауст?
- Място с много лоша слава. Преди Кели да се нанесе, там живееше астрологът на Рудолф Якоб Кручинек с двамата си сина. По-късно по-малкият уби по-големия, уж заради някакво скрито в къщата съкровище. Самият Кели напълни мястото с какви ли не номера. Врати, които се отварят сами, летящи стълби, дръжки, които те разтърсват, ако ги докоснеш.